Вътре завари един друг човек — още по-стар, белокос мъж, но с бодра, необичайно бодра за възрастта му стойка.
Шиваров се обърна към момчето:
— Това е професор Симеонов от академията. Заведи го в пещерата. Той ще направи истински разкопки там.
— Ама — заекна Румен.
Шиваров се усмихна. Чак сега Румен забеляза колко се бе освежил той, как бяха грейнали възпалените му очи.
— Стъргалките са истински — обясни учителят. — Добре, че докато си ги доочуквал, не си ги начупил съвсем…
Намеси се и професорът:
— Много ни измъчи с твоята „шега“, момче. Гледаме, всичко показва, че имаме работа с човешки оръдия от късния палеолит. И формата, и обработката, и дупчицата от удара на другия камък, с който са отчупвали кремъчните пластинки… Само тая нова шлифовка… — Той обясни: — Тъй наричаме доочукването на кремъчните оръдия. Та за него ми е думата. Гледаме, само шлифовката нова, със съвсем пресен лом…
Румен стоеше слисан, гледаше го с широко отворени очи, а сякаш нищо не виждаше, нищо не чуваше, нищо не разбираше…
Вълшебните семена
Някога, много отдавна, живял един беден момък.
Той имал съвсем малко земя — толкова малко, че не успявал да се изхрани от нея. Затова момъкът ходел да помага на богатите си съселяни. Съсипвал се от работа, а все не смогвал да припечели хляба си.
Накрай немотията му дотегнала съвсем и една сутрин, още по тъмно, той тръгнал да дири щастието си другаде.
Вървял час, два, три. След като минал през няколко села, навлязъл в гъста гора. Приседнал до едно изворче и накиснал във водата къшей корав хляб.
Там било прохладно и приятно. Пеели славеи. Бръмчали мухи и буболечки. От клон на клон подскачали пъргави катерички.
По пътя се задала една стара жена, понесла на гръб наръч дърва. Едри капки пот се стичали по набръчканото й лице, а краката й треперели от умора.
Тя тръшнала товара си на земята и приседнала до изворчето с дълбока въздишка:
— Ех! Тежък живот, чедо! Гладна съм. Ще ми дадеш ли малко хляб?
Беднякът й подал накиснатото коматче. Тя го изяла бързо с беззъбата си уста, после запитала:
— А ти защо не ядеш?
— Нямам повече хляб — отвърнал той усмихнат.
Старицата го погледнала изненадана.
— Златно сърце имаш, сине! — пошепнала тя. — Да си ми жив!
След това станала да си ходи. Когато посегнала за товара си, момъкът скочил и рекъл:
— Дай да го понося аз! Ти си уморена, пък аз съм свикнал.
С дървата на рамо той поел редом с нея. Двамата вървели и си приказвали. Бабичката го разпитвала кой е и къде отива, а той й разправил всичко.
По едно време тя казала:
— Сега ще се разделим, защото наближихме колибката ми. Благодаря ти много. Искам да ти се отплатя.
Бръкнала в торбата си и извадила шепа зърна.
— Вземи това семе! То е вълшебно. Ще те направи заможен. Аз съм магьосница и виждам твоето бъдеще. Ти ще се ожениш за разумна девойка, ще имаш много деца, ще бъдеш доволен от себе си и от своя труд.
Бабичката замълчала, изгледала го продължително и прошепнала:
— Ала за да се сбъдне това, ти трябва да изпълниш заръката ми. Съгласен ли си?
— Съгласен съм — отвърнал беднякът бързо.
— Тогава слушай! Тези зърна не никнат в каква да е нива. Преди да ги засееш, трябва да наториш добре земята!
— Де у мене тор! Та аз нямам волове.
— Иди при съседа си и почисти обора му без пари! Поискай само изхвърления тор! Колкото по-съвестно работиш, толкова повече тор ще получиш. Ясно ли ти е?
— Ясно е! Ама…
— Така! А после изори нивата си дълбоко!
Помислил, че тя не чува добре, момъкът се навел до ухото й и извикал:
— Нали ти рекох — нямам никакъв добитък.
— Тогава вземи под наем от съседа си. Уговорете се така — ти ще му ореш цял ден, а срещу това той да ти даде ралото и воловете си за един час. Той ще остане доволен. Дори може да ти се надсмее на ума, но ти бъди сигурен, че няма да загубиш. Запомни само едно — натискай здраво ралото! Това е най-важното за магията.
— Разбрах, бабо, ще те послушам.
— Чак тогава засей вълшебните семена! Но ги засей много рано, та посевът да поникне и да заякне до студовете. Напролет го оплеви добре! Грижи се за него повече, отколкото за себе си! Знай, че от това зависи твоят успех в живота и щастието ти. Така прави всяка година! Запомни ли всичко?