— Коя си ти и кой те пусна тук? — попитах строго. Задвижих се мигновено и се озовах между Шута и нея. Тя вдигна очи към мен със злочесто изражение. А после от устните ѝ проговори Аш:
— Не внимавах. Лорд Сенч няма да е доволен от мен.
— Какво има? Защо се разтревожи толкова? — Шутът беше останал без дъх от тревога, златните му очи бяха широко отворени. Вече стискаше ножчето за резба като оръжие.
— Нищо няма. Просто поредният маскарад на Сенч! Аш е облечен като момиче. Не го познах отначало и се стреснах. Всичко е наред, Шуте. В безопасност си.
— Какво? — попита той разтревожено, след което се изсмя нервно. — О. Ако това е всичко, тогава… — Но когато опря инструмента в дървото, ръката му трепереше. Остави го мълчаливо на масата. После, бързо като нападаща змия, ръката му се стрелна над масата и спипа ръката на Аш. Момчето извика, но Шутът го задържа здраво и докопа и другата му китка. — Защо се маскираш така? Кой ти плаща? — После, след като дланта му пробяга надолу до китката на момчето и след това по дланта, изведнъж се отпусна в стола си. Не пусна ръката на Аш, а каза разтреперано: — Не Аш в дреха на слугинче, а слугинче, което се е маскирало като младия чирак на Сенч. Какво става тук, Фиц? Как може да сме толкова глупави и да се доверим толкова бързо?
— Доверието ви не е излъгано, сър. Може би щях да споделя тайната си по-скоро, ако лорд Сенч не беше забранил. — И добави по-тихо: — Боли ме. Моля, не стискайте толкова силно.
Плътта на ръката ѝ бе изпъкнала на бели ивици между пръстите на Шута.
— Шуте. Държа я. Можеш да я пуснеш.
Той го направи, но с неохота. Отпусна се на стола. Златото в очите му кръжеше и искреше гневно на слабата светлина.
— И какво съм направил, че да заслужа тази заблуда от лорд Сенч?
Тя ме погледна, докато разтриваше ръката си. Страните ѝ бяха порозовели и сега, след като Шутът я бе обявил за момиче, се зачудих как бях могъл да я видя като нещо друго, макар и предрешена като момче. Когато заговори, гласът ѝ бе с една нотка по-висок.
— Господа, моля ви. Никакво желание нямаше да ви заблуждаваме, а само да остана така, както ме видяхте първия път. Като момчето Аш. Така бях първия път, когато лорд Сенч ме срещна, макар да ме видя под маскировката за по-малко от една вечер. Каза, че разбрал по гърлото ми и по нежните ръце. Кара ме да търкам подове, за да загрубеят, което помага, но казва, че костите ме издават. Така ли ме познахте, лорд Златен? По костите на ръцете ми?
— Не ме наричай с това име. Изобщо не ми говори! — заяви Шутът детински. Зачудих се дали би съжалил за думите си, ако можеше да види как я опустошиха. Покашлях се и тя извърна натъжените си очи към мен.
— Разкажи всичко от самото начало. От първия път, когато срещна лорд Сенч.
Тя се овладя. Стисна издаващите я ръце на масата пред себе си. Бях забравил враната и когато Пъстра подскочи към нас се сепнах. Враната наведе глава и докосна ръката ѝ с клюна си, сякаш за да я успокои. Момичето почти се усмихна. Но когато заговори, долових колко е смутена все още.
— Началото е преди да срещна лорд Сенч, сър. Знаете, че майка ми проституираше. Оттам започва историята ми с измамата. Родила съм се момиче, но майка ми ме направила момче веднага след раждането ми. Родила ме е сама, захапала кърпа, за да не я издадат виковете ѝ. Когато ме открили, вече съм била повита и тя заявила на господарката на заведението, че е родила син. Тъй че бях отгледана в къща на жени, като вярвах, че съм момче. Майка ми беше придирчива в настояването си, че само тя може да се грижи за мен, и ми налагаше уединение всеки миг, в който тялото ми можеше да се види голо. Нямах приятели, излизах само с майка си и бях строго научена, че когато не съм с нея трябва да стоя кротко в стаичката ѝ за преобличане. Научих се на това толкова отдавна, че дори не помня как ме е научила.
— Бях на седем, когато тя ми разкри истината — продължи тя. — След като бях виждала гола само жена, изобщо не знаех как се различават частите на мъж. През цялото това време вярвах, че съм момче. Бях стъписана и отчаяна. И уплашена. Защото в къщата ни имаше момичета не много по-големи от мен, които влизаха тъжно в занаята на майка ми, въпреки че винаги трябваше да се преструват на весели и вятърничави. Точно затова, каза майка ми, трябвало да ме направи момче и затова трябвало да остана момче. Истинското ми име, каза ми тя, било Спарк4. Аш, пепел, е това, което покрива въглена и крие светлината му. Така бе измислила имената ми.
Шутът се беше прехласнал от разказа ѝ. Устата му беше зяпнала, било в почуда или в ужас. Изпитвах дълбока тъга за нея.