Стюре се качи на леглото си, извади ефрейторските нашивки, които вече бе закупил, и взе да ги пришива върху ръкавите на всичките си ризи с равен и стегнат машинен бод.
Много скоро Стюре Мудиг бе прехвърлен в Европа с Трийсет и втора пехотна дивизия.
Но преди неговата част да отпътува, той бе произведен взводен сержант. Беше единственият от всички новобранци в полка, който получи този чин за толкова кратко време.
Частта му бе една от първите американски дивизии, която взе действително участие в боевете. Бяха прикрепени към френското командване и претърпяха тежки поражения с неимоверен брой жертви. Сражаваха се храбро: започнаха на първи август по поречието на Весле, Ен и Урк, атакувайки на север. На първи и втори август превзеха Фисм, източно от Вердюн. Въпреки че първоначално генерал Пършинг бе възнамерявал да разформирова тази дивизия на Уисконсинската национална гвардия, впоследствие тя стана известна като Мълниеносната бригада. На трийсети август окупираха Жовини и цялото плато около Терни.
Вечерта след първата атака се разбра, че командващият взвода лейтенант е убит, а ротният Фицджералд е просто изчезнал. В продължение на две седмици по време на най-ожесточените боеве, когато очакваните подкрепления все не пристигаха, Стюре Мудиг пое длъжността взводен командир, а един от другите лейтенанти зае мястото на безследно изчезналия Фицджералд.
В началото на септември 1918 година Стюре Мудиг бе произведен младши лейтенант от пехотата и това бе едно от първите полеви назначения, с които американски войник е бил удостояван в тази война.
Войната бе нещо, с което Стюре се справяше отлично.
Неговите хора, все по-възрастни мъже, го уважаваха. Благата му усмивка и вродената увереност събуждаха решителността на останалите. А хладнокръвието му в моменти на опасност и безпогрешно взетите решения само потвърждаваха и засилваха това чувство на доверие. В Терни той бе удостоен с бронзова значка и с първия си Орден за храброст, заради рана от шрапнел, получена по време на тежка престрелка. Прекара три дни в лазарета, докато раната все още се нуждаеше от промивки, а след това, без лекарско разрешение, избяга и сам се довлече до собствената си част.
Когато се появи с бинтована ръка, увиснала в превръзка през шията, от окопите се разнесоха ликуващи възгласи. Той се усмихна, както винаги доста загадъчно, но колкото и да му беше приятно, проницателният му поглед веднага зашари по оръжието и униформите на шпалира от тържествуващи войници, за да провери допусната ли е немарливост в негово отсъствие.
Но най-голям брой жертви полкът даде по време на офанзивата Сен Мийел в средата на септември. Дочуваха се слухове за примирие, но все едно, войната продължаваше. Всичко започна от една на пръв поглед с нищо непредизвикана престрелка, която американците изтълкуваха като възможност за coup de grace18, а за немския противник тя беше нещо като аутодафе.
В процеса на разразилата се битка командирът от ротата на Стюре бе сериозно ранен. След боя загуби крака си, а после и живота си.
Заради авторитета, който Стюре Мудиг си бе спечелил някак си съвсем естествено, той бе единодушно избран да го замести. Веднага всички взеха да го наричат Кеп19, въпреки че помощник-командирът, лейтенант Бърнс, беше с по-висок чин. Преди да си уреди въпросния чин с помощта на своя баща — бостънски адвокат — лейтенант Бърнс бе специализирал история в Харвардския университет. Умееше да води дневниците на ротата и списъците за дежурства, но сам признаваше, че за заповеди на бойното поле не го бива. Той с удоволствие преотстъпи полевото командване на Мудиг. В продължение само на няколко месеца вече двама командири бяха загинали и може би затова този пост загуби очарованието си в очите на лейтенант Бърнс. Стюре получи чин старши лейтенант.
Беше в последните дни на септември. Времето се бе развалило, но въпреки студа — необичаен за този сезон — комарите продължаваха да тормозят войниците. Двама от хората на Кеп Мудиг, единият от които сержант Мийк от втори отряд, бившия отряд на Стюре, ненадейно се озоваха под вражески обстрел и залегнаха в една изровена от снаряд яма, но не щеш ли, попаднаха в ръкав от боен газ, който германците наричаха Stumpflager. Облаци жълто-кафяв дим плъзнаха ниско по земята към тях откъм немските окопи. Хлор, примесен с фосген и иприт. Не за първи път Стюре и хората му страдаха от действието на това убийствено, вездесъщо отровно оръжие: капчици, които жилят, парят и разяждат дробовете, но друг път винаги бяха успявали да се измъкнат навреме. Обещаните газови маски така и не бяха пристигнали, а и от тях нямаше голяма полза.
19
Съкратено от Captain — в американската армия обръщение към командир на рота, ескадра или батарея. — Б.пр.