Кеп все по-често се замисля за това какво ще стане с Тъфи, ако той пострада или загине в някоя катастрофа. Другарите му ще гледат веднага да се отърват от него, като го предадат на Дружеството за защита на животните или на някоя зоологическа градина. Винаги си е знаел, че нехайната лекота, с която побеждава, и липсата на всякакъв страх го отчуждават от останалите. Съотборниците му, пък и другите пилоти не разбират що за човек е, а и Кеп не може да им обясни.
Три месеца по-късно, в Атлантик Сити, той става жертва на предчувстваната катастрофа; за първи път пада в клопката на страха, примесен с излишно безразсъдство. Събужда се в болницата с няколко счупени ребра, счупена ключица и разцепена глава.
Кеп разбира, че това е краят на състезателната му кариера. Изгубил е смелостта си. Изгубил е онова нещо, с помощта на което така самоотвержено се вглъбяваше във всичките си досегашни занимания, били те земеделски, военни или състезателни. Вече е познал страха, познал е ужаса от смъртта и недъгавостта, така близки на всички останали хора. По някакъв странен начин въображението му се е откъснало на свобода.
Докато лежи в болницата замаян от морфина, в състояние на психически шок и със силни болки, Кеп непрекъснато разпитва и моли някой да отиде да се погрижи за Тъфи, който стои заключен в евтино бунгало на четири километра и половина от крайбрежната ивица по посока към вътрешността. Преди да го остави, реши, че единствено там лъвчето ще бъде на сигурно място. Тъфи е вече на шест месеца — на ръст е по-едър от голямо куче и всички се плашат от него.
Сестрите и лекарите в болницата са напълно убедени, че тези бълнувания за лъв, който някой трябвало да нахрани, са част от общото състояние на делириум, в който е изпаднал пациентът им. Кеп обаче е отчаян, не знае какво да прави.
Но една млада жена е гледала състезанието. Работи като телефонистка и е била на пистата само защото колежките й са я завели почти насила. Казва се Сали.
Сали е кротко простодушно момиче. Обича да си фантазира. Подстригва се късо и боядисва косата си светлоруса. Носи червило и очите й са силно гримирани. Нейните идоли са Джийн Харлоу21 и Каръл Ломбад22. Купува си филмови списания, вестничета с текстове на естрадни песни, женския журнал „Сърдечни изповеди“ и доста дръзко за онези времена, пуши цигари. Тя е наивна хлапачка и непоправима романтичка.
Ужасена от злополуката с Кеп, на която е станала свидетелка, дълго време след това не може да я забрави и продължава да се чуди какво е станало с него. Обажда се в болницата от телефонната централа, където работи, и научава, че той е сериозно пострадал, но животът му е вече извън опасност. Разговаря със сестрата, която й съобщава, че с изключение на един-двама от съотборниците му, никой друг не е идвал да го види.
Тя решава да си облече най-новите дрехи и да отиде в болницата. Слага си шапка с широка периферия, дълъг гердан и рокля с коланче отпред. Нищо не могат да й направят, най-много да я изхвърлят. Има навика наивно да се прехласва по всякакви знаменитости, а Кеп Мудиг е знаменитост в бранша си.
Когато Сали влиза в стаята при Кеп, той е направо ужасен. Като се изключат детските му години, никога преди това не се е случвало жена да го свари в леглото. Той все още е необяснимо мнителен към всичко неясно и непредвидимо: изкуство, музика, болести и най-вече жени. А ето сега последните две са го хванали натясно, и то едновременно.
Главата на Стюре е цялата бинтована заради изгарянията, леките наранявания и осемте шева на темето, там, където би трябвало да има коса. Сали не знае, че той е плешив. Смята, че той е невероятно красив за възрастта си. Кеп е на трийсет и две, тя — на двайсет.
На него само едно му е в главата — как да навие някой да отиде да нахрани Тъфи. След като търпеливо изслушва трогателната й загриженост по отношение на здравето му, а после и прекалените хвалебствия, с които обсипва състезателната му кариера и които ужасно го смущават, защото чувства, че въобще не ги заслужава, най-малкото пък сега, когато дълбоко в душата си знае, че с него е свършено като пилот, той най-накрая се решава да изплюе камъчето.
— Мис, бихте ли ми направили една голяма услуга? Ужасно ми е неудобно да ви моля, но нямам към кого да се обърна, а е нещо важно. Откакто съм тук, то не ми дава мира.
Тя се взира в него, толкова блед изглежда в това легло: главата, гърдите и едната му ръка са целите бинтовани, а другата му ръка виси в превръзка през шията.
21
Актьорски псевдоним на Харлийн Карпентиер (1911–1937), първият секссимвол на Холивуд. Б.пр.