Кеп купуваше месо за Тъфи от местните касапи, а понякога и от самите кланици. Трябваха му по пет кила на ден. Тъфи изглозгваше кокалите до последното късче месо и челюстите му бяха толкова яки, че без усилие можеше да схруска бедрена кост от кон или крава, за да стигне до костния мозък, но любимата му храна бяха най-евтините меса: бъбреци, дробове и черва.
Кеп обичаше да наблюдава Тъфи, докато се храни. Лъвските нокти буквално се вкопчваха в кокала, докато ръфаше месото от него. Сега Кеп добре разбираше защо хората се страхуват от лъвовете. Междувременно Сали започна все повече и повече да се дразни от Тъфи. Оплакваше се, че понякога се вторачва в нея с такива очи, сякаш само с поглед иска да я изгони и от този поглед тръпки я побиват.
Кеп най-обичаше да склони глава върху гърдите на Тъфи и да се сгуши между предните му лапи. Понякога, като рече да стане, Тъфи разхлабваше прегръдката си и го тупваше през лицето с лапа, без да вади ноктите си. Ноктите му бяха дълги повече от инч23 и много остри. Един ветеринарен лекар в Калмазу, щата Мичиган, при когото бяха отишли, защото Тъфи бе настинал, каза, че трябва да му отрежат ноктите, но Кеп не разреши.
А що се отнася до миризмата на Тъфи, може да се каже, че Кеп дори я харесваше, особено след като го изтимари. Това бе миризмата на първата пот, която избива по човека, още преди допира с въздуха да я вкисели, не нервна пот, а честна, трудова пот. Е, разбира се, Тъфи не се изпотяваше от работа; лъвовете са едни от най-мързеливите същества на този свят. Ако има кой да ги храни, ще прекарват цялото си време в спане и въргаляне.
В Ню Джързи на една малка панаирна писта, недалеч от парка „Асбъри“, Сали и Кеп вървят, понесени от тълпата, наобиколила отседналия наблизо цирк. Често пъти автомобилните състезания, в които участва Кеп, продължават четири, дори пет дни и тогава винаги се намира някой пътуващ цирк да се възползва от насъбралия се народ. Веднага опъват шатрите си и монтират уредите: малки виенски колела, въртележки, влакчета, разни други атракции и изпълнения.
Вечерта преди последния ден на състезанието. Кеп вече има две победи зад гърба си. Двамата със Сали се разхождат сред панаирната тълпа; късно е и повечето от зяпачите са се разотишли.
Има най-различни павилиони — с кегли, които представляват метални бутилки за мляко, с балони, по които се мятат стрелички, с боксьорски круши, които се блъскат в кръгла скала, една стрелка показва силата на удара в килограми и същевременно звъни звънче — и всички останали подмамки за лапнишарани, които правят панаирите толкова привлекателни.
Встрани от големите павилиони, в края на състезателната писта, се издигат две интересни платформи. Едната представлява боксов ринг и в единия му ъгъл върху малко столче седи смазан на вид, но истински боксьор. Въжетата на ринга са обвити с червено кадифе. Уредникът на това зрелище — плешив шкембелия на средна възраст — е седнал на ръба на ринга, в краката на своя боксьор. Клепачите на боксьора са подпухнали от тежките удари и ушите му са се накъдрили като карфиол. По веждите, челото и страните се виждат удебелени изпъкнали белези. Седнал е гърбом към ринга, с провесени през въжетата ръце и разхлабени върви на боксьорските ръкавици. Кеп вижда, че това е човек, който наистина е минал през мелницата на живота, човек като него с много, много белези. Менажерът му се провиква към Кеп.
— Ей, приятел, изглеждаш ми якичък. Що не земеш да позагрееш моето момче, а? Виждаш, никой не се натиска за облози, значи цялото удоволствие ще ти струва десетачка; издържиш ли три рунда, получаваш стотачка. А, кво ще кажеш? Освен това ще вземеш акъла и на тая хубавица.
Предложението, разбира се, не е сериозно и шкембелията дори не помръдва от мястото си. Кеп се приближава и подава ръка на двамата. Боксьорът си сваля ръкавицата и се ръкува с бинтованата си ръка. Кеп забелязва, че той е доста бавен, краката му треперят, поклаща се на пети, гледа надолу съвършено безизразно, само една плаха усмивка открива дупката от липсващите му предни зъби; сигурно и той като Стюре е останал с един-два зъба в устата си. Кеп има чувството, че познава този човек; макар и без сили, с единия си боксьорски инстинкт ще те просне на земята. Минал е най-мъжките си години, но пак се вижда, че е от класа; и той като Кеп някога е бил ас.