Както обикновено — и това му е навик вече от години — Тъфи обикаля клетката в кръг и от време на време отърква хълбоците си в железните й пръчки; като се изключат милувките на Кеп, това е единственият непосредствен допир от друг вид, който познава. И когато се отърква в решетката на вратата, тя се отваря.
По правило отварянето на вратата означава или че Кеп идва да почисти клетката, или че е време Тъфи да скача в коша на мотоциклета, а Джими да го мушка с пръта в хълбоците. Прави още една обиколка на клетката, а после си подава главата навън. Подвижният тунел, който извежда към отвесната писта, е дръпнат встрани. За първи път от много години насам Тъфи гледа пространството пред себе си, без решетка да препречва погледа му.
Вдясно, съвсем до „Стената на смъртта“, се намира друга улична атракция. Нарича се „Сами, човекът риба“. По време на войната един артилерийски снаряд отнесъл и двата крака на Сами. Сами и Кеп, разбира се, са приятели; били са в различни дивизии, но и двамата са се срещали лице в лице със смъртта. Номерът на Сами се състои в това, че може да издържа под вода от пет до седем минути, като междувременно изпълнява различни пантомими, например, прави се, че спи или че пуши пура; изправя се на ръце или стои на главата си. На възраст Сами е горе-долу колкото Кеп и цяла година живее в павилиона си край морската алея. Има си миниатюрен апартамент и вратата му извежда точно на една платформа. Тази платформа представлява нещо като сцена и е на едно ниво с горния край на басейна, в който той изпълнява своя номер.
Един магазин наблизо му доставя храна, а когато реши да се разходи по морската алея, Сами използва детска количка на ролки, върху която сяда и се отблъсква с ръце от земята. Всъщност той не излиза никъде освен по дъсчената алея, и то само в края на сезона, когато вече почти няма летовници, а времето не е съвсем застудяло.
През сезона Сами е много зает, защото почти непрекъснато дава представления. Представленията му са през половин час и всяко трае около петнайсет минути, така че като изключим времето, когато спи, ама наистина, не наужким, той прекарва под водата толкова часове, колкото и извън нея.
В действителност Сами се чувства по-удобно и по-добре във водата. Гръдният кош и стомахът му са огромни, едно, защото е обездвижен и второ, защото белите дробове и диафрагмата му са прекомерно развити — това му е нужно, за да издържа по-дълго време под водата. Ръцете му са по-силни от краката на повечето хора и това е така, защото с тях се отблъсква, докато се вози в количката си. А и когато не е с нея, той се придвижва като свива юмруци, премества тежестта на тялото си върху тях, поклаща се наляво-надясно и приплъзва тялото си напред. Плешив е и прилича повече на яйце, отколкото на риба. Ако някой някога реши да прави филм за Хъмпти Дъмпти, Сами би бил идеалният изпълнител.
Сами си седи на платформата, която му служи за сцена, и закусва. Загърнал се е в отрязана до кръста хавлия за баня. Зад него е басейнът, в който изпълнява своя номер. Той е като огромен аквариум — шест метра на широчина, със стъклена витрина, обърната към морската алея. Аквариумът е дълбок три метра и винаги е пълен догоре. На дъното на този прозрачен басейн са наредени специално направени за целта мебели: маса, стол, чинии, легло и всичко необходимо за представлението, а специалното им се състои в това, че са закрепени за дъното така, че да не мърдат.
В момента Сами си сипва корнфлейкс26 в купичка, а на примуса ври кафето му. Вдига очи и какво да види: насреща му бавно и беззвучно Тъфи изкачва стъпалата, нарочно разширени, за да може Сами да легне върху едното, да постави юмруците си върху другото и да изтърколи тялото си надолу.
Сами се стъписва и не знае какво да прави. Той обича Тъфи. Често са си говорили с Кеп за него и Кеп все го увещаваше да влязат някой ден заедно в клетката, сам да се убеди колко е кротък Тъфи, но Сами не смее, не толкова от страх, колкото че дрехите и ръцете му щели да се умиришат на лъв. Поне така казва на Стюре.
Сами бързо излива млякото в купичката с корнфлейкс и я подбутна напред, доколкото позволява дължината на ръката му.
— Ей, Тъфи, ето ти малко млекце. Бъди послушен лъв и цялото да го излочиш.
Тъфи се приближава. Любопитен е. Вероятно иска да го погалят, или да го нахранят. Сами започва да отстъпва с помощта на ръцете си, но нито за миг не сваля очи от Тъфи. Тъфи подушва млякото в купичката, но го отминава и бавно, стъпка по стъпка напредва към Сами, който стига ръба на басейна и заднишком се хвърля във водата.