— Не — отвърна Кавана и се опита да си изясни ситуацията. — Той работи за един от онези хора, които искат да изтребят враговете си. По-точно онези, които смята за врагове.
— Между които са и икроманците?
Кавана се замисли. Вандайвър сигурно не го беше грижа за икроманците. Но вероятно не го беше грижа и за никои нехуманоиди.
— Лий идва тук, в степите?
— Да. И настоява до пристигането му да не ви се разрешава да напускате това място нито пък да се свързвате с някого.
— В такъв случай преди да е дошъл трябва да преместите въоръжените търговски кораби на друго място — каза Кавана.
— Невъзможно е — отвърна Кливерес. — Корабът вече е много близко и лесно ще открият такова масово преместване. — Тя вдигна глава. — Не разбирам, лорд Кавана. Наистина ли искате да ни помогнете срещу мрачанците?
— В момента не съм заинтересован да помагам нито на вас, нито на тях — категорично заяви Кавана. — Вие ме информирахте за онова, което се е случило тук през последните двадесет и пет години, за което съм ви благодарен. Но ми трябва време, за да осмисля всичко. Онова, което искам сега… което всички искаме… е да запазим Общността от вътрешни вражди, докато се справим със завоевателите. Това означава икроманците да не нападат мрачанците, за да не трябва Мироопазващите сили да налагат санкции срещу вас.
— Но ние не можем да рискуваме да попаднем под отровата на мрачанския разкол — протестира Кливерес.
— Ние ще се справим с това — увери я Кавана. — Но точно сега цялото ни внимание трябва да бъде насочено към завоевателите.
Той пое дълбоко дъх. Наистина беше несправедливо. Беше излязъл от политиката преди шест години. Тридесет години преди това беше напуснал военна служба. Но сега беше тук и трябваше да направи всичко, каквото може.
— Трябва веднага да говорим с Колчин и Хил — каза той на Кливерес. — Да споделим онова, което знаем, и да стигнем до някакво заключение. Искам веднъж завинаги да разбера кой е онзи човек от бродерията на Фиббит.
— Ще се разпоредя. — Кливерес замълча, вперила поглед в Кавана. — Какво ще кажете на Торин Лий, когато види въоръжените търговски кораби?
— Не зная — призна Кавана. — Но дотогава има още цял час. Все ще измислим нещо.
(обратно)— Говори Клипър, Маестро. Готови сме.
— Прието! — отговори Куин. — Макс, започвай сканиране!
— Слушам, започвам сканиране — докладва компютърът. — Започвам с разделяне по сектори.
Арик пое дълбоко дъх. „Каунтърпънч“ излетя от звездолета майка и той заоглежда извития край на планетата. Първата система, до която стигнаха, беше ужасна. Дълго и мъчително чакаха в тясната кабина на изтребителя, без Куин да атакува врага, за чието съществуване до този момент Арик дори не беше подозирал. Втората система не беше много по-добра, но той си беше внушил, че е започнал да привиква.
Не беше привикнал. И сега, на третия път, се чувстваше толкова нервен, колкото и първия. Седнал в изтребителя, загледан в шлема на седящия пред него Куин, той се чувстваше толкова не на място, колкото като дете се чувстваше в кабинета на баща си в очакване той да свърши поредния телефонен разговор. До него зееше жакът за майндлинк и му напомняше, че не е за него. Ако и когато възникнеше бойна ситуация, той щеше да е в тежест.
И отгоре на всичко това всъщност беше само половината от начертания план: третата система от петте, за чието изследване бяха обещали да помогнат летците. Още три безрезултатни опита и щеше да трябва да се върнат в Общността и да отговарят на обвиненията, които несъмнено щяха да им предявят.
И да изоставят Фелиан на завоевателите.
— Приеми доклад, командире. — Гласът на Макс прекъсна мрачните му мисли. — Засякох обширен район с обработен метал. Въведох местонахождението и спецификациите.
Арик почувства как стомахът му се свива. Възможно ли бе да са намерили търсеното място?
— Къде? — попита той.
— Приблизително на една четвърт от пътя до източния хоризонт — отговори Куин. — Изглежда твърде обширен, за да е кораб. Може би е база или малък град. Продължи сканирането, Макс… и следи за кораби. Какво е твоето мнение, Клипър?
— Изглежда, заслужава да му отделим внимание — отвърна Клипър.
— Съгласен. Аз ще взема центъра. Ти се навъртай около мен.
— Прието. Да тръгваме, господа! Паладин, охранявай отзад! Шрайк, имай грижата за страната с люка! Арлекин, ти осигуряваш охрана отгоре!
Последва изщракване на скобите за освобождаване и звездолетът зави нагоре и настрана.
— Аз какво да правя? — попита Арик и се опита да потисне треперенето на гласа си.