Издигнаха се във въздуха.
— Какво е заключението? — попита Куин, когато изтребителят се отдалечи от пирамидата.
— Точно от този въпрос се страхувах — призна Арик. — Нямам такова. Във всеки случай нищо смислено.
— Е, не си единствен — успокои го Куин. — Лично аз не бих се тормозил да гадая защо някой е сложил нещо в нещо.
— Освен ако това не е някакъв вид предупреждение — отвърна Арик и през ума му мина една неприятна мисъл. — Знаеш ли… има един стар варварски метод главите на жертвите да се набиват на колове като предупреждение за неприятелите.
— А ти знаеш ли някой, който да обявява война на наденички? — репликира го сухо Букмейкър.
— Освен това защо, ако е предупреждение, трябва да се защитава с вратички и ограда? — добави Кракджак. — В подобен случай би трябвало да си доста наблизо, та да видиш предупреждението.
— Правилно — съгласи се Арик и въздъхна. — Къде ще търсим сега?
— На около двеста километра има една голяма река — каза Куин. — Ще започнем оттам.
— Командире, докладва Макс — чу се гласът на компютъра. — Засякох група пристигащи тахионни килватери. Предварителните анализи показват, че са от два кораба на завоевателите.
Сърцето на Арик прескочи един удар.
— Сигурен ли си?
— Следите от килватерите съответстват на базовите линии от нападението над „Джутланд“.
— Интересно съвпадение по време — каза Клипър. — Късмет, Маестро. Макс, какво е вероятното време на пристигане?
— Приблизително два часа до навлизане в околопланетното пространство — отговори Макс.
— Записа ли ясно вектора?
— Ако приемем, че моите данни за базова линия са точни, векторът е съвсем ясен — увери го Макс. — Изпращам ви го.
Последва кратко мълчание. Арик преглътна тежко и погледна облаците високо над главата си. Всичко беше наред. Разполагаха с два часа да се махнат преди завоевателите да пристигнат.
Или с два часа да намерят Фелиан. Но ако беше тук, къде го държаха?
— Макс, сигурен ли си за вектора? — попита Делфи.
— Съвсем сигурен — отговори компютърът. — Повтарям: ако приемем, че информацията за моята базова линия е точна.
— Ами ако не е? — попита Арик.
— Тогава векторът не означава нищо, само това — язвително отговори Делфи. — Значи на почти сто и петдесет светлинни години в тази посока няма никаква система.
Арик се намръщи.
— Струва ми се малко пресилено.
— И на деветдесет светлинни години в конус с несигурност три градуса — добави Кракджак.
— Може би идват от някоя станция — колебливо предложи Арик. — Някъде от дълбокия Космос, между две слънчеви системи.
— В това също няма голям смисъл — каза Арлекин.
— Може би няма смисъл за нас — поправи го Дазлер. — Не забравяй, че тези приятелчета са извънземни.
— Стига празни приказки — прекъсна ги Клипър. — Маестро, какъв е планът?
— Имаме на разположение два часа — отвърна Куин. — Първия ще използуваме да продължим търсенето. Ще се разпръснем, няма да се дублираме, ще обхванем колкото се може по-голяма територия. Арлекин, ти също ще участваш. Аз поемам прикриването отгоре.
— Делфи ще ти подава векторите — каза Клипър. — Да тръгваме.
Червената светлина на спомагателното табло премигна и премина в зелено.
— Това е последното презареждане — напрегнато докладва Арик. — Как сте там?
— Всичко е наред — съобщи Куин от стола си пред главното контролно табло на звездолета. — Щом Макс получи всички числа, тръгваме.
— Добре — каза Арик и преглътна. Бяха пристигнали на звездолета преди двадесет минути и естествено, той беше предположил, че ще тръгнат веднага щом изтребителите пристанат в дока. Имаха достатъчно време, за да избегнат потенциалната опасност от среща със завоевателите.
Куин обаче имаше други идеи. Той беше посочил, че емисионните топлинни числа на пристигащите кораби вероятно ще са единствената следа, по която може да се каже от какво разстояние идват. Звездолетът имаше необходимите инструменти да засече тези числа, а Макс — подходящите програми, за да ги пресее и интерпретира.
И сега чакаха. Като мюрета пред гюме. Надяваха се, че новодошлите ще влязат в планетарното пространство достатъчно близко до тях, за да получат точни показания, и все пак достатъчно далеч, за да не ги забележат, проследят и набързо да изпарят звездолета.
— Чудя се дали можем отново да променим орбитата си — каза Арик. — Ако се преместим малко по-високо в гравитационната яма, ще можем по-бързо да излезем оттук.
— Добре сме си и тук — успокои го Куин. — Последното преместване ще ни издигне в апогея точно когато те ще влязат във въздушното пространство. — Успокойте се. Има голяма вероятност завоевателите да разберат, че сме били тук, много след като сме си отишли. Макс, има ли някаква промяна в техния вектор?