За нещастие техният полет още не беше свършил.
— Какво ще правим, ако се появят завоевателите? Ще бягаме ли?
— Моментално — кимна Куин. — Не се безпокойте. При промяна на обстановката имаме определено място на среща. Макс, свърши ли с анализа на пристигащите кораби?
— Готов е, командире — докладва компютърът. — Но се страхувам, че няма да е много полезен.
— Винаги е така — отговори Куин. — Дай го.
На един от страничните дисплеи светна диаграма с образи на двата кораба на завоевателите.
— Това са необработени данни — поясни Макс. — Вижда се, че с изключение на началното разсейване от ефекта на ръба инфрачервената структура е забележително еднородна. Това означава или изключително студени двигатели, или високоефективна система за разсейване на топлина.
— Свръхпроводящ фюзелаж? — предположи Арик.
— Това е едната възможност — съгласи се Макс. — За жалост тази несигурност, съчетана с липсата на данни за материала, от който е направен корпусът, прави изчислението за разстояние много неточно. Все пак благодарение на непосредственото отчитане на данните изчислението ще е по-добро от направеното от „Джутланд“.
— Долната линия, Макс — подкани го Куин. — Нека да видим и нея.
Образите се смениха със стартова диаграма и означен с червено върху нея вектор.
— По моя оценка корабите са изминали между двадесет и пет и седемдесет светлинни години — каза Макс.
Куин изсумтя.
— От двадесет и пет до седемдесет? Ако кажеш от нула до един милиард, сигурно ще познаеш.
— Съжалявам — отвърна Макс. В гласа му прозвуча искрено съчувствие. — Без по-добри данни не мога да направя по-точно изчисление.
— Зная — въздъхна Куин. — Извинявай.
Арик погледна диаграмата. Изчисленията бяха верни. Нямаше никаква система на или близко до линията на почти сто светлинни години.
— Трябва да е космическа станция — каза той. — Няма как иначе.
— Зная — каза Куин. — Зная. Проблемът е… — Той млъкна и махна безпомощно с ръка към диаграмата.
Арик кимна унило. Да се намери единична станция в дълбокия космос по линия, дълга четиридесет и пет светлинни години…
— Не може да стане, нали? — попита тихо той.
— Не — призна Куин. — По дяволите, няма никакъв шанс. Дори ако се включат всички кораби на Общността.
Арик погледна червената линия.
— И какво ще правим?
— Връщаме се, сър — отговори Куин. — Нищо друго не можем да направим.
В контролната стая неочаквано стана тихо като в гробница. Гробницата на Фелиан.
— Още не — възрази Арик. — Рано е. Остават ни още две системи… нали пилотите обещаха да ни помогнат за още две системи!
Куин махна с ръка към диаграмата.
— Чудесно. И кои две да са?
Арик поклати глава. Толкова звезди! Откъде да започнат?
— Издирването свърши, господин Кавана — тихо каза Куин. — Направихме всичко възможно. Не помогна. Време е да се връщаме у дома.
— Толкова ли бързаш да се изправиш пред военния съд? — ядно отвърна Арик.
— Не — каза Куин. — Не изпитвам желание и да се готвя за война. Но навярно ще ни се наложи да изтърпим и двете.
— Съжалявам — извини се Арик. — Не исках да кажа това.
Куин помълча малко, после каза:
— Трябва да освободим пилотите. Такова беше споразумението ни. Но ако вие искате да продължим… Ще дойда с вас. Мисля, че двамата ще можем да изкараме още един месец.
— И къде ще търсим? — попита Арик.
Куин само повдигна рамене.
— Където пожелаете.
Арик отмести очи от диаграмата. Беше ядосан и разочарован. Но Куин беше прав. Те просто не знаеха откъде да започнат издирването.
— Не — каза той. — Ти си прав. Нищо повече не можем да направим. — Арик пое дълбоко дъх. — Кога тръгваме?
— Ако се придържат към сегашния си курс за минимален разход на гориво, „Корвините“ ще се върнат след около четири часа — каза Куин. — Ще ги приемем на док, ще презаредим и след това тръгваме към къщи. Или към Доркас, или право към Едо.
Арик кимна. Планът беше разумен, разбира се… нямаше смисъл да продължават да се мотаят наоколо, след като са взели решение да се връщат. Но все пак…
— Може би най-напред трябва малко да си починем — каза той. — Може би завоевателите не са успели да проследят тахионния килватер. Може би очакват да излезем от космическото пространство и тогава да тръгнат подире ни.
— Няма да тръгнат, ако им пуснем една статична бомба — посочи Куин.
— Все пак можем да си починем — повтори Арик. — Всички имаме нужда от почивка.
— Добре — въздъхна Куин. — Колко време ви трябва за почивка?