„Кабинетът“ на Холоуей — един стол и бюро с компютър под навеса в ъгъла на секцията за тактическа апаратура — жужеше като кошер. Холоуей, застанал пред прикрепена към скалата карта, разговаряше с няколко души.
— А, доктор Кавана — каза Холоуей. — Съжалявам, че не мога да ти предложа стол, но тук сме малко зле с мебелировката. Започна ли дисекцията?
— Започнах — отговори Мелинда и бързо го огледа. Изглеждаше уморен. — Направих предварителен преглед на вътрешните органи и по-внимателно проучване в областта на гърдите. След като свърша с главата и крайниците, ще направя микроскопско изследване на тъканите.
— Разбирам. — Холоуей взе от отрупаното с електронна апаратура и документи бюро малка пластмасова кутия за биологически образци и й я подаде. — Погледни го. И ми кажи какво мислиш.
Мелинда взе кутията и я отвори. Вътре, поставен върху камуфлажна ръкавица, имаше тънък, леко накъдрен в края тъмнокафяв диск.
— Откъде се взе това?
Холоуей посочи към хората си.
— Донесе го сержант Дженовиц.
— Намерихме го на север от селището — отговори един кокалест мъж. — В малък кух цилиндър, вграден в някаква бяла пирамида, построена от завоевателите на хребета Овървю.
Мелинда погледна Холоуей и се намръщи. Завоевателите ги бяха нападнали само преди два дни.
— Завоевателите са го донесли — каза Холоуей. — Построили са четири такива пирамиди: на север, на юг, на изток и на запад от селището.
— Доста големи — каза Дженовиц. — Онази, която видяхме, беше над три метра висока и два широка в основата. В нея има може би двеста такива цилиндъра.
— Някакъв вид отбранителна станция? — предположи Мелинда. — Или сенсорна система?
— И за едното, и за другото са добре разположени — съгласи се Холоуей. — Единственият проблем е, че пирамидите изглеждат съвсем инертни. Няма нито активна, нито пасивна електроника, никакви енергийни източници или метал. Нищо. Освен ето тези неща. — Той кимна към кутийката.
Мелинда отново я погледна.
— Колко бяха?
— В дупките, които проверихме, открихме още четири — каза Дженовиц. — Може и да са повече… не можахме да погледнем на върха. Повечето дупки обаче са празни.
— Значи има достатъчно място за размножаване — отбеляза Мелинда.
— Взе ми думите от езика — кимна Холоуей. — По дяволите, трябва да разберем какви са тези неща. За предпочитане преди завоевателите да са докарали още.
— Разбирам — каза Мелинда. — Ще направя каквото мога.
Минаваше полунощ, когато Мелинда най-после отвори вратата на пластмасовото кълбо, където се намираше биохимическата лаборатория, и излезе в слабо осветената площ на главното здравно отделение. Не се изненада, когато видя, че Холоуей я чака.
— Научи ли нещо? — промърмори той, стана от мястото си до скалата и затвори джобния си компютър.
— Малко — отговори Мелинда и погледна редиците спящи ранени. Повечето бяха обгорени — жертви на лазерните оръжия на завоевателите. — Не можем ли да отидем другаде? — прошепна тя. — Не ми се ще да ги разбудим.
— Разбира се — също така тихо отговори Холоуей. — Насам!
Той я преведе покрай леглата и дежурната здравна служба до големите завеси, закрепени за ръба на надвисналата стена, за да спират светлината, и излязоха навън. Планинският въздух беше хладен.
— Какво откри? — попита той.
— Страхувам се, че не е много — отговори Мелинда. — Резенчето определено следва същия генетичен план като тъканта на завоевателите. Това показва, че е донесено от тях. Клетъчната структура е изключително плътна, което при хората може да означава, че е или от сетивна група, или от централна нервна система.
— Сетивна група? — замислено промърмори Холоуей. — Може би сме били прави като предположихме, че пирамидите са сенсорни станции.
— Може би — съгласи се Мелинда. — Отново подчертавам, че това се отнася за хората. Засега обаче не знаем каква е телесната структура на завоевателите. И още нещо: клетъчната структура на резенчето изглежда изключително еднородна и само краят като че ли е направен от друг материал. Отново трябва да поясня, че за земната биология това означава, че не е яйце.
— Възможно ли е да е някакъв къс от тяло или пъпка? Нали някои растения и животни се възпроизвеждат по този начин.
— Някои, да — съгласи се Мелинда. — Повечето от онези, които познаваме обаче, са доста примитивни. Все пак това не означава, че същото е невъзможно и за по-развити животни. Аз обаче не вярвам пирамидите да са ясли на завоеватели, ако имаш предвид това.
— А защо не?
— Първо, защото мисля, че в нашия завоевател има нещо, което много прилича на полов орган — каза Мелинда. — Ако съм права, това означава, че те не се възпроизвеждат чрез безполово пъпкуване или деление. И второ, защо трябва някой да постави на открито ясла? Особено във военна зона?