И се вцепени. Там, на не повече от десет метра, нещо бавно летеше във въздуха. Нещо бледо, бяло и нематериално се движеше между купищата сандъци и апаратура.
Дух?
Почувства как ръцете й затрепериха, спомни си за страшните приказки, които й разказваха Арик и Фелиан, и за паниката, която я обземаше. Отстъпи назад и се спря. Призрачната фигура също спря и като че ли обърна глава към нея…
Гледаше я лицето на завоевателя!
В същия момент фигурата изчезна. Но това нямаше значение. Мелинда вече беше изкрещяла.
— Добре съм — каза Мелинда и допи последната глътка вода. Ръката й трепереше. — Благодаря.
— Сигурна ли си? — попита Холоуей.
— Съвсем. Нищо ми няма.
— Реакцията ти е съвсем естествена — увери я Холоуей. — На твое място аз сигурно бих реагирал по същия начин. Има ли нещо друго, което да ни разкажеш?
Мелинда поклати глава.
— Не. Но това нещо наистина беше там и наистина беше триизмерно. Завоевателят. И изглеждаше точно като от приказките за духове.
Майор Такара поклати глава.
— Няма никакъв смисъл, Кас. Дори ако оставим настрана въпроса как са го постигнали, защо ще си правят труда да прожектират холограма?
— Може би за да ни извадят от равновесие — каза Холоуей. — Да създадат паника, така че да получат представа за персонала и за разположението на оръжията ни. Ако наистина е било холограма.
— А какво друго би могло да бъде? — попита Такара.
— Не зная. Но имаме работа с извънземни и непозната технология — отговори Холоуей. — И резенче от нещо, за което доктор Кавана предполага, че е част от сенсорен комплекс.
Такара се намръщи.
— Нали не искате да кажете, че резенчето е част от високотехнологична информационно-търсеща система? Завършваща с холограма?
— Наистина изглежда глупаво — съгласи се Холоуей. — Но доктор Кавана каза, че образът е плувал около сандъците с апаратура. А по този въпрос не ме интересува дали изглеждам смешен, или не. Разполагаме ли с нещо, което да ни гарантира, макар и с минимален шанс, блокиране на сенсорната система на завоевателите?
Такара погледна джобния си компютър.
— Можем да направим фалшива капсула — като онази, в която е трупът. Но това няма… момент. Тъмната стая.
— Какво? — попита Мелинда.
— Електронна реконфигурация на стаята — обясни Холоуей. — Многослойна стомана, олово, меко желязо и цял куп други неща. Конструирани да блокират всичко, включително и значителен процент космически лъчи, което може да въздейства върху неекранирани кристали. Браво, Фуджи. Сложи резенчето там.
— Добре — отговори Такара. — Но какво да правя с тялото? И него ли да сложа вътре?
— И него — отговори Холоуей. — Доктор Кавана може да продължи дисекцията и там. — Той я погледна. — Ако се оправиш.
— Ще се оправя — обеща Мелинда.
За момент той се вгледа в нея, после каза:
— Чудесно. Но не се пресилвай. Може да останем тук доста.
(обратно)— Радвам се да ви видя пак, лорд Кавана — каза самодоволно Торин Лий, докато минаваше с антуража си покрай икроманската охрана. — Знаете ли, бях готов да се закълна пред Бронски, че ще останете в Миг-Ка Сити.
— Промених намерението си — каза Кавана и огледа шестимата мъже, застанали зад Лий. Между тях беше един от хората на Бронски — Гарсия, ако си спомняше добре името му. — Промяна на обстоятелствата и така нататък. Та като стана дума за господин Бронски — той къде е?
— Ако не възразявате, вече аз ще задавам въпросите, лорд Кавана — отвърна Лий. — Забъркахте голяма каша. Мрачанците просто побесняха.
— При условие че са възнамерявали да ме докарат тук, едва ли имат основание да са недоволни — отбеляза Кавана и погледна Гарсия в очите. — Гарсия, къде е Бронски?
— Вече ти казах, Кавана…
— Отиде да инспектира импровизираната корабостроителница — отвърна Гарсия.
— Млъкни, Гарсия — сряза го Лий и извади от джоба си една карта. — Това е карта за неограничени пълномощия, издадена от парламента на Общността — поясни той. — Тук аз командвам! Както беше и на Мра-миг, ако това представлява интерес за вас!
— Ясно — кимна Кавана. Вече се беше досетил за това, но по-важното беше да разбере от чие име действа Лий. — И какъв голям държавнически акт се готвиш да извършиш тук?
— Като начало ще ви арестувам — отговори Лий. — Теб и твоя приятел, журналиста.