— Както посочих, това, което имам да кажа, трябва да обсъдим насаме — продължи Кавана, седна на единия стол и направи знак на Бронски да седне на другия.
— С пълномощника за свръзка от малък отдалечен дипломатически пост на Общността? — попита Бронски и измести стола си няколко сантиметра назад.
— Не — отвърна Кавана. — С резидента на военното разузнаване на Севкоорд.
За секунда Бронски сякаш замръзна. После седна и каза:
— Интересно обвинение. И съвсем смешно, разбира се.
— Разбира се — съгласи се Кавана. — Целият дипломатически персонал на Общността обикновено носи скрити пистолети със стреловидни куршуми. Просто в случай че неочаквано попаднат на бурталци или мрачанци. Съвпадение е също, че помощникът ви, Гарсия, трепна, когато предложих да бъдат отнети на икроманците всичките бойни кораби, което, както вие, така и той, добре знаете, че е в съответствие с мирния договор. — Кавана повдигна вежди. — И, разбира се, всички дипломатически свръзки на Общността са снабдени с мрачански червени карти. Предполагам, че имате чин… Какъв? Подполковник? Полковник?
Бронски го изгледа.
— Бригаден генерал — след продължително мълчание каза той. — А сега да чуем каква заплаха грози сигурността на Общността.
— Езер Шолон — каза Кавана. — Човекът, чийто образ е избродирала Фиббит в Миг-Ка Сити. Какво знаете за него?
Бронски вдигна рамене.
— Езер Ронел Шолон. Роден на двадесет и втори май 2234 година в Крейн Сити, Аркадия. Постъпил на работа в новинарската агенция Старнет през 2257 година и станал един от най-популярните журналисти по онова време. Правил репортажи от мястото на събитието за паволианската война и партизанските въстания в Гар и извършвал ежедневни анализи за изпълнението на икроманския мирен договор. Автор на няколко книги. Изнася лекции, поддържа приятелски връзки с богати и известни личности. Преди петнадесет години се оттегля в малкото си имение в Палисейдс.
— Още ли е там?
— Все още е в официалното си жилище. Не зная дали в момента е там. Защо питате?
— Заради една книга, която се е заел да напише, но която така и не е публикувана — отговори Кавана. — Не зная дори дали я е написал. Но веднага след паволианската война е бил назначен от правителството на Севкоорд да напише история за проекта КИОРО. Официална история, включваща всичко, което не е поверително.
Лицето на Бронски нервно потрепна.
— Едва ли я е написал — каза той. — Никога не съм чувал за нея.
— Както казах, тя не е публикувана — продължи Кавана. — Може дори да не е събрал достатъчно материали за написването й. Сега си спомних. Навремето се говореше, че тъй като в цялата Общност искали информация за КИОРО, Севкоорд решил с тази книга да удовлетвори исканията на гражданите. А после, когато шумът попрестана, вероятно са решили да обявят за поверително всичко свързано с КИОРО и да замразят книгата. Но Шолон вече бил напреднал. Разговарял е с екипа по почистване на останките на полесражението, също с офицерите и екипажите на всички кораби, участвали в онази битка. Сигурен съм, че е разговарял и с шефовете на Севкоорд.
— И какво още предполагате?
— Че в хода на проучването Шолон може да е научил нещо за КИОРО, което е от изключително значение — каза Кавана. — Мисля, че мрачанците знаят това и се опитват да разберат какво е научил.
Бронски потри долната си устна.
— Наистина ли мислите, че един журналист може да се добере до нещо толкова важно?
— Шолон беше голямо шило — каза Кавана. — Пък и дълго време е бил военен. Той знаеше как действат военните и как да чете между редовете. Освен това, когато Фиббит започна да ми разказва за него, мрачанците станаха нервни.
— Може би — съгласи се Бронски. — Ако е така, мисля, че не са се насочили където трябва. Все пак не можем да отвличаме нехуманоиди или да разчитаме на граждани на Общността. Добре, да тръгваме да го търсим! Предполагам, че и вие ще искате да участвате в издирването?
— Определено — каза Кавана.
— Чудесно — отвърна Бронски и стана. — Докато разберем за какви тайни бръщолеви Лий, смятайте, че сте под домашен арест.
Кавана се изправи.
— Още нещо. Какво възнамерявате да правите с икроманската корабостроителница?
— Ще докладвам за нея — отговори Бронски. — Икроманците са нарушили клаузите на мирния договор и трябва да бъдат наказани. И то строго.
— А как ще се отбраняват от завоевателите?
— Какво общо имат тук завоевателите? — възрази Бронски. — Ние не можем да си затваряме очите пред нарушение на договора само защото някой се готви за война. Особено когато се отнася за същества като икроманците. Много лошо, че са успели да укриват от нас бойни кораби в продължение на двадесет години. Това показва, че отново са настроени войнствено.