— С други думи — да плюем на професионалната си чест.
— При тези обстоятелства — тихо му напомни Кавана — аз смятам, че Мироопазващите сили най-малко от всичко трябва да държат сметка за парламентарни разследвания.
Бронски се намръщи.
— Ще помисля по това предложение — каза той. — Междувременно трябва да намерим приятеля ви, журналиста. Съберете хората си и да тръгваме.
— Маестро — каза Арик. — Тъкмо щях да ти се обадя.
— Дойдох да напомня, че след час заминаваме — каза Куин от вратата. — Открихте ли нещо?
— Да, мисля, че да — отговори Арик. — Макс, покажи екрана с червената линия и знака.
На дисплея се появи звездното поле, над което Арик преди малко беше работил.
— Ето — каза Арик. — Червеният знак е системата, от която преди няколко часа ни прогониха завоевателите, червената линия е векторът, по който пристигнаха.
— И на другия край на линията — нищо — каза Куин.
— Точно така — отговори Арик и посочи с пръст. — На другия край нищо. Ако се приеме, че завоевателите са дошли по права линия. Макс, покажи зелената линия и точките.
На екрана се появи друга линия и пресече червената под ъгъл почти деветдесет градуса.
— Да приемем, че завоевателите първоначално са били на този зелен вектор и са се прехвърлили на червения на разстояние приблизително седем светлинни години от системата. Нека приемем освен това, че първоначално са пътували между две системи и че изчисленията на Макс за двадесет и пет светлинни години са точни. Ако завъртим всички възможни сегменти на курса около онази точка, се оказва, че има само две системи, които удовлетворяват тези критерий. Това са маркираните в зелено.
— Интересно — каза Куин. — Има ли някаква специална причина, поради която за пресечна точка сте избрали седем светлинни години?
Арик се изправи.
— Това е разстоянието, от което може да ги докара един звездолет, ако някой на планетата поиска помощ по същото време, когато ние достигнахме до атмосферата — каза той.
— Разбирате ли какво означава това ваше разсъждение? — каза Куин. — Според вас завоевателите имат техника за мигновена междузвездна комуникация.
— Убеден съм, че е така — мрачно отвърна Арик. — Зная също, че това се смята за технически невъзможно. Но това е единственото смислено обяснение.
— Може да са дошли от станция, разположена в дълбокия космос.
— И практически да са влезли в системата над нас? — възрази Арик. — Не, тяхното пристигане заедно с нас не е случайно съвпадение, Куин… Проиграх всичко с Макс. Ако ти не беше направил последната корекция на курса на звездолета майка, щяха да навлязат в системата отстрани спрямо нас. Защото сигурно получават текущи данни от повърхността.
— И откъде пристигат тези данни? — попита Куин. — От техни разузнавачи, които викат за помощ? Къде са те?
— Може би се крият някъде — отвърна Арик. — Възможно е да са на онази част от планетата, където не сме ходили. — Онзи писък, който беше чул, когато стоеше до пирамидата… — А може и да са тук, пред нас.
— Какво? Да не намеквате за онези неща, дето приличат на нарязана наденичка? — изсумтя Куин. — Това е смешно.
— Може — съгласи се Арик. — Но това не означава, че не е вярно.
— Това е игра на сляпа баба — настоя Куин. — При вероятност за успех едно на сто.
— Съгласен съм. Но тези резенчета са единственото нещо, с което разполагаме — каза тихо Арик.
— Макс, какво е положението с онези две системи? — въздъхна Куин.
— Мрачанците претендират за най-близката до космическото пространство на Общността, макар че тя лежи на повече от петнадесет светлинни години от признатата за тяхна териториална сфера — обясни Макс. — На втората планета имат пилотна мина, която наричат Мра-кайе.
— А другата?
— За нея имам само данни от наблюдения — отговори Макс. — Спектралните данни показват наличието на стъкло G2. Вероятността за съществуването на планети не е известна, но се смята за умерена. Системата е на седемдесет и една светлинни години от Доркас и на шестдесет и шест светлинни години от мястото, където е станала битката за „Джутланд“.
— Колко далеч сме от нея?
— Двадесет и осем светлинни години — каза Макс. — Горивото е повече от достатъчно за отиване и връщане.
— А ако трябва да се бием там?
Настъпи кратка пауза.
— Пак ще стигне, при условие че битката трае по-малко от четири часа — отговори Макс.
— Да — тихо промърмори Куин. — Е, за завоевателите това вероятно няма да е проблем. Добре, Макс, продължавай и изчисли курса. Да бъде гъвкав, с четири или пет промени на вектора, за да объркаме системите им за проследяване. И не използувай повече от две статични бомби.