— Слушам, сър. — Червената и зелената линия изчезнаха от дисплея и на тяхно място се появиха жълти зигзагообразни линии, водещи от тяхното местоположение до системата цел. — Статичната бомба ще пусна до синия знак — добави компютърът.
— Изглежда добре — каза Куин и се взря в екрана. — Действай!
— Слушам, сър.
Куин поклати глава.
— Надявам се, че грешите. Искрено се надявам. Ако завоевателите имат истинска тахионна комуникация, тогава всичко е свършено. Никой няма да се обърне към Общността с молба за помощ.
Арик погледна към начупената жълта линия, която се простираше до зеления знак като замръзнала мълния.
— Изглежда много внушително.
— Дано — каза Куин. — Е… по-добре да отидем да починем. Чакат ни единадесет часа път. Ще съобщя за промяната на плановете.
— Куин. — Арик се поколеба. — Не е моя работа, но при дадените обстоятелства… защо се отказа от службата си в „Копърхед“?
Настъпи кратка тишина.
— Трудно е да се обясни — отговори най-после Куин. — Имали ли сте някога компютърна връзка?
— Когато бях в колежа, имах няколко връзки. С компютърни игри — отговори Арик. — Бяха индуктивни, разбира се, не имплантирани.
— Не става дума за имплантацията — каза Куин. — Или поне не това е най-важното. Компютърната връзка е… — Той млъкна. — Трябва да знаете, че връзката „Майндлинк“ на системата „Копърхед“ е уникална. Тя подава данни хиляда пъти по-бързо от най-бързата бизнес-компютърна връзка… може би десет хиляди пъти по-бързо от най-добрата индуктивна връзка за компютърни игри. При майндлинк човек не получава просто сценарий за играта или таблици с числа и вектори на потока. Данните буквално те заливат, постъпват от всеки сенсорен вход, свързан с мозъка. Човек не вижда битката… той я чувства, мирише я, усеща вкуса й. Всеки образ е ясен като жив и остър като бръснач. Всяка мисъл се превръща във вектори и криви на тактическа схема. Човек чувства другите летци като продължение на собственото тяло и ум, техните мисли се вливат в него и го допълват. Тази връзка се различава от всичко създадено досега от човечеството. Човек никога не може да си представи такова нещо.
— Звучи малко страшничко.
— Не. — Куин поклати глава. — Това е просто гледна точка — гледната точка, която депутатите, които ме разпитваха, не можаха да разберат. Проблемът не е в това, че програмистите не са си свършили добре работата. Проблемът идва от това, че са я свършили прекалено добре. Майндлинк представлява огромен опит… въодушевяващ, предизвикващ и не на последно място плашещ. По-рано имаше много компютърни връзки с претенции за напълно истински. А тази е наистина такава. И това се превърна в реалност, от която мнозина мои съекипници не искаха да се откажат.
Арик го погледна и потрепери.
— Искаш да кажеш, че са станали зависими?
— Искам да кажа, че напълно се откъснаха от действителността — каза Куин. — Когато прекъснат връзката си с компютъра, те се движат като призраци. Просто повтарят движенията на живите, вършат онова, което трябва да вършат, за да могат да излязат от тази бледа имитация на реалността и да се върнат към истинския живот. Някои стигнаха дотам, че започнаха да крадат безжични връзки, за да не трябва изобщо да се връщат в реалния свят. — Той се усмихна криво. — А някои така и не се върнаха към истинския живот. Дори когато насила им взеха връзките. Така и не се върнаха!
Арик го гледаше втренчено…
— И ти си преживял всичко това, нали? — каза той.
— Всички летци „копърхед“ го преживяват — призна Куин. — И съм убеден, че това ни вреди всеки път, когато включим връзката. Но Мироопазващите сили не искат да се откажат от програмата. Севкоорд също не иска. — Той повдигна рамене. — Сега подбират по-грижливо кандидатите… това успяхме да изкопчим от парламента. Може би е достатъчно. Не зная. И не съм сигурен, че искам да го зная.
Арик се намръщи.
— Съжалявам. Извинявай, че те върнах към тези мисли.
— Няма нищо — отвърна Куин. — Разказах ви всичко това, за да се опитате да разберете, не да си губите времето в съчувствия. Когато се отнася за живота на много хора, човек върши онова, което трябва, независимо какво му коства. — Той вдигна вежди. — Съмнявам се, че ще искате да, вършите такова нещо, ако се наложи.
Арик вдигна рамене.
— Ситуацията не е съвсем същата.
— В края на краищата винаги се стига до едно и също. — Куин погледна към дисплея. — Във всеки случай вече знаете. Сега по-добре идете да подремнете. Очаква ни много тежък ден.
(обратно)