Зхиррзхианецът отчаяно заотстъпва и безрезултатно занатиска спусъка. Фелиан го сграбчи, измъкна апарата от ръцете му и го пъхна в джоба на гащеризона. После дръпна извънземния към себе си, завъртя го, наведе го в кръста и стисна главата и врата му между магнитните пръстени на лявата си мишница като в хватка при ръгби. В следващия миг другите четирима скочиха върху него, хванаха за ръцете и главата своя другар и се опитаха да го освободят. Но тънките им ръце и дланите с два палеца не можеха да се мерят човешката мускулатура. Фелиан разтърси рамене и стиснатия под мишницата пленник и вкопчилите се в него зхиррзхианци изпопадаха.
Всички с изключение на един. В следващия миг Фелиан сграбчи за рамото и Трр-гилаг и го постави пред себе си като жив щит.
— Кажи им да се махнат! — изръмжа той, пусна рамото и бързо го стисна за гърлото. — Онези двамата. Кажи им да се разкарат или ще ти счупя врата!
— Няма позволи ти избяга — каза Трр-гилаг. Гласът му неочаквано бе станал писклив. — Зхиррзхианци не позволи ти избяга.
— Това зависи изцяло от теб — отсече Фелиан. Двамата зхиррзхианци се приближаваха, вдигнали оръжията си. — Или ще ме пуснат да си отида, или ще ме убият — каза той на Трр-гилаг. — Трета възможност няма. — И за по-голяма убедителност стисна малко по-силно врата му. — А ако ме убият, ще умреш и ти, и този другият. Решавай! Бързо!
Притиснал двамата пленници до себе си, Фелиан тръгна към мрачанския кораб, без да откъсва поглед от групата зхиррзхианци там. Към пистолетите се присъединиха две сиви тръби. Фелиан продължи да върви. Ако изправеше зхиррзхианския техник, вместо да го държи под мишница, щеше да бъде по-добре прикрит. Но в мига, в който го направеше, щеше да се изложи на резервния пусков апарат, който несъмнено бяха скрили някъде. Ако бяха решили да го спрат, щяха да жертват техника. Оставаше му само да се надява, че техникът има достатъчно приятели тук.
Двамата най-близки зхиррзхиански стражи спряха, но пистолетите им все още бяха насочени към него.
— Кажи им да свалят оръжията! — изсъска Фелиан на Трр-гилаг, обърна глава настрана от пистолетите и затвори дясното си око. — Веднага!
Трр-гилаг пое дълбоко дъх и извика:
— Казар!
Двата пистолета изгърмяха почти едновременно.
Фелиан спря, без да изпуска пленниците, и замига от двете виолетови петна, които ослепиха лявото му око. Сега не беше толкова лошо, колкото в килията, може би защото гледаше настрана. Чу и като през мъгла видя двамата зхиррзхианци да тичат към него, изчака, пренесе тежестта нк тялото си върху левия крак и когато го доближиха, отвори дясното си око и ритна първия в гърдите.
Извънземният падна като покосен и вдигна във въздуха облак червена прах. Другият зхиррзхианец каза нещо, отново вдигна пистолета си и се опита да спре.
Не успя да стори нито едното, нито другото, защото Фелиан ритна и него и той падна до другаря си.
— Не беше много умно — каза Фелиан и изви врата на Трр-гилаг. — Знаеш, че можех да те убия, нали?
— Да.
— Добре. А сега, ако не възразяваш, нека опитаме отново. И този път ме чуй добре. Иначе може да се наложи да убия и теб, и тези техници тук, и всички останали от онази група.
— Зхиррзхианци прави — каза Трр-гилаг. — Вие хищници.
— Адски прави сте — съгласи се Фелиан. — Но ти си виновен за това, което се случи току-що. И ще си виновен и за онова, което ще се случи.
Почувства как Трр-гилаг пое дълбоко дъх.
— Шалир и крр’ареа заззапрр акрр’трр паррсавва срри — извика той. — Парр’ве кррти.
Пред тях сивите тояги сякаш трепнаха.
— Кррти сввар? — отговори един зхиррзхианец.
— Парр’ве кррти — повтори Трр-гилаг.
Двамата размениха още няколко такива реплики. Затворил дясното си око, в случай че решат да стрелят втори път, Фелиан отново тръгна към кораба. Тримата зхиррзхианци, охраняващи бялата пирамида, не направиха опит да се включат в схватката.
А след това, макар че не беше изненадан, Фелиан видя насочените към него оръжия да се свеждат към земята.
— И така, какво е решението? — попита той.
— Ти може напусне — каза Трр-гилаг. — Те съгласни.
Фелиан мрачно се усмихна. Сигурно! Вече беше опознал достатъчно добре зхиррзхианците, за да повярва. Навярно му готвеха някаква нова изненада, нещо, което вероятно ще включва сражение във въздуха. Но дотук всичко беше добре. Независимо дали шансовете бяха малки, или не, след като се издигнеше във въздуха поне щеше да има възможност да се бие.
Фелиан с двамата си пленници като живи щитове се доближи до мрачанския кораб.