— Ти остави нас тук? — попита Трр-гилаг, когато Фелиан се качи с тях на рампата и ги помъкна към кораба.
— Зависи дали ще намеря нещо, с което да те завържа — каза Фелиан и огледа рампата. Извънземните я бяха опразнили. Той изпълзя до люка и удари с лакът бутона за отваряне. Панелът се плъзна надолу. Фелиан пусна зхиррзхианския техник и силно го блъсна, техникът се препъна, загуби равновесие и се затъркаля надолу.
— Легни! — заповяда Фелиан на Трр-гилаг и го блъсна в кораба. — По лице! И не се надигай или ще ти извия врата!
Трр-гилаг мълчаливо се подчини. Без да отмества очи от него, Фелиан свали усмирителния гащеризон и с ръкавите завърза ръцете на Трр-гилаг зад гърба му.
— Добре — каза той и изправи зхиррзхианеца на крака.
— Да тръгваме.
Пилотската кабина беше в края на коридора.
— Седни! — изкомандва Фелиан, блъсна Трр-гилаг в една от седалките и с крачолите на усмирителния гащеризон му завърза и краката. Изгряващото слънце светеше почти под прав ъгъл върху стъкления капак на пилотската кабина и осветяваше краищата на странно извития мрачански пулт за управление.
Стъклен капак като стъклената стена на неговата килия — значи прозрачен за лазерния лъч на зхиррзхианските оръжия. Но Фелиан не можеше да направи нищо, освен да се опита да се измъкне преди да пристигнат техните снайперисти. Той кръстоса мислено пръсти, наведе глава, седна в седалката пред контролния пулт и набра на клавиатурата пусковата команда.
Двигателите заработиха с приглушен рев. Фелиан разгледа пулта и се опита да изрови от паметта си ученото в Академията. Инжекционно управление на захранването… това ли беше? Предпазливо премести лоста напред. Ревът под него промени силата и тона си до познатото цвъртящо бръмчене.
Дотук добре. Включване на предстартов режим. Проверка. Включване на космическия двигател и пускане на монитора за вътрешен контрол. Преместване на соплата в положение за излитане…
Зад него се чу слаб звук. Фелиан повдигна глава, понечи да се обърне…
И рязко се дръпна към облегалката. Над дисплеите на контролния пулт, на по-малко от метър пред лицето му бе изникнал един зхиррзхианец.
Фелиан се стъписа. Шокът от гледката парализира мускулите му като токов удар. Бял, нематериален и въпреки това точен до най-малката подробност, извънземният висеше във въздуха наполовина навън, наполовина вътре в пилотската кабина като в приказките за духове. Устата му се движеше и сякаш отдалеч се чу звук, приличен на зхиррзхианска реч…
А после внезапно нещо като гореща игла го мушна в дясното рамо.
Фелиан се завъртя и парализата изчезна. Трр-гилаг стоеше до него, езикът му се прибираше в устата, частта от усмирителния гащеризон, с която бяха вързани краката му, висеше на парцали около кръста.
На рамото на Фелиан се появи капка кръв.
— По дяволите! — изруга той, скочи от седалката и се пресегна да хване Трр-гилаг.
Или по-скоро се опита да го хване. За негова изненада дясната му ръка беше станала невероятно тежка. Отново се опита да я вдигне. Ръката падна безжизнена, а той се свлече на колене върху твърдия под.
Почти не почувства удара. Цялото му тяло се вцепеняваше… Образът на Трр-гилаг започна да трепти.
— По дяволите — промърмори той.
Образът изчезна… Последната мисъл на Фелиан беше каква смърт го очаква.
И дали мъжете и жените на „Киншаса“, за чиято смърт беше виновен, ще го чакат. И ще могат ли да му простят.
— Няма никакво съмнение, командире — прозвуча гласът на Макс в ушите на Арик. — Проверих три различни образци от неутрино и гама-емисии. Определено долу има мрачански кораб. Най-вероятно междузвезден с автоматично управление.
— Мрачански кораб — промърмори Куин. — Интересно. Излетя ли?
— Не — отговори Макс. — Емисиите на двигателите са все още на предстартови нива.
— Докладвай ми в мига, в който излети — заповяда Куин. — Клипър? Какво мислиш?
— О, вече влизаме — отговори Клипър. — Единственият въпрос е дали да изключим двигателите, или да рискуваме и Макс първо да включи активните сенсори.
— Долу сигурно знаят, че пристигаме — намеси се Дазлер. — Последната статична бомба все още догаря.
— Известието, че идваме, е много по-различно от стрелбата от упор — възрази Клипър. — Макс, откри ли нещо до онази просека?
— Засега нищо — отговори Макс. — Продължавам да търся. Откривам само много шубраци.
— Покажи да видим — каза Куин.
— Какво се вижда? — попита Арик, взрян в полутъмния пейзаж на планетата.
— Няма много за гледане — отговори Куин. — Две подобни на хексагон сгради, много наподобяващи на корабите на завоевателите. Между тях има три или четири други постройки… четири. Една от тях може би е от вашите стенещи пирамиди. И площадка, достатъчно голяма за кацане на малки кораби. Мрачанска конструкция. Цялата площ на около един километър е оградена. Може би има и някакви същества около кораба… ограденият двор е в зоната на терминаторната3 линия и има сенки… но разделителната способност на телескопа на звездолета не дава възможност да се видят по-малките неща.