— Всъщност не съм — поклати глава Фелиан. — Най-вероятно са се натъкнали на него в онзи миньорски свят, за който споменах, свалили са го и са го взели за сувенир.
— И са разбрали как да летят с него?
— Вярно, че е малко трудно — съгласи се Фелиан. — Но от друга страна, аз излязох навън веднага след като кацна и не видях никакви мрачанци. — Той вдигна рамене. — Макар че зхиррзхианците може бързо да са ги изкарали отвътре.
— Това ти харесвам, Фелиан: винаги си ясен — сухо го иронизира Арик. — Е, проблемът не е наш.
— Точно така — съгласи се Фелиан, остави тубата от кафето на мястото й и нагласи коланите на койката. — Ще видим голям зор, докато измъкнем от тази каша теб, татко, Куин и Мелинда.
— Няма проблем — увери го Арик и махна с ръка. — Сега, както знаеш, ние с Куин сме герои, а татко и Мелинда вероятно вече са у дома и се чудят защо се бавим.
— Дано да си прав — каза Фелиан.
— Разбира се, че съм прав — успокои го Арик. — Освен това здравните работници с квалификацията на Мелинда са много дефицитни, за да ги държат в затвор. — Той изключи осветлението. — Според Макс ти трябва да си починеш. Може би войната е неизбежна, но това не е основание да не поспим.
Фелиан се пресегна да разтрие възпаленото си рамо.
— А може и вече да е започнала — тихо каза той. — Само преди три дни Трр-гилаг много настойчиво ме разпитваше за „Копърхед“.
Арик се намръщи.
— Е… ако е започнала, имаме още по-голямо основание да се наспим. Скоро ще разберем. Сега почивай. Във всеки случай поне за момента семейство Кавана не участва в нея.
(обратно)Намериха Езер Шолон в един изненадващо елегантен апартамент в Миг-Ка Сити само на пет пресечки от бордея, в който бе живяла Фиббит.
Уединен, немощен и стар. Едва дишащ.
— Какво му е? — попита Кавана, когато един от хората на Бронски пристегна около ръката му диагностичен маншон.
— Не зная — отговори Бронски и задуши подозрително въздуха. — Може би стрес. Или старост. — Той се огледа и посочи един от хората си. — Дашка, провери района! Огледай съседните апартаменти. Може да има шпиони… знаеш процедурата! Чо Мин да пази! Вземи останалите! Арестувай всички мрачанци, които намериш… използвай пълномощията ми, без да се съобразяваш с никакви дипломатически условности!
— Слушам! — каза Дашка и излезе да изпълни заповедта.
— Какво търсят? — попита Кавана и също задуши. Не усещаше нищо.
— Мирише на наркотик — каза Колчин. — Ако мрачанците са бързали да измъкнат информация от Шолон, може да са използували нещо подобно.
— По-точно да са прекалили — изръмжа Бронски. — С наркотици се работи трудно, а се съмнявам, че мрачанците имат опит в прилагането им върху хора.
— Май си изненадан — каза Кавана и се обърна към Лий, който гледаше намръщено през прозореца. — Изглежда, положените усилия за издирване на Шолон ще се оправдаят.
Лий не отговори. Той изобщо беше говорил малко, от както преди шестнадесет часа Бронски го натовари с тази мисия и го отведе от Формби.
— Е, във всяко друго отношение те определено са се отнасяли към него с уважение — коментира Бронски и огледа апартамента. — Очевидно трябва да проучим случая. Да разберем кога и как са го накарали да се премести тук.
— Сър, получих положителен резултат от пробата за чуждо вещество в кръвта — каза човекът, наведен над Шолон. — Оказахте се прав. Показанията са като от наркотик. Апаратът извършва проби за противодействие, след няколко минути Шолон ще се възстанови.
— Много добре, Айзен — каза Бронски. — Остани при него!
— Слушам, сър.
В апартамента влезе някой. Кавана се обърна и видя Гарсия. Лицето му беше мрачно…
— Какво има? — попита Бронски.
— Нали ми наредихте да отворя файла на Мироопазващите сили от последния скутер в Мра-миг — отговори Гарсия. Гласът му беше също толкова тъжен, колкото и лицето. — Не мислех, че това трябва да се съобщава по телефонната линия. Изглежда, завоевателите са завзели Доркас, Калевала и Масиф.
Бронски изкриви устни.
— Потвърдено ли е?
— Получихме две потвърждения за атака на Доркас. Едното от човек на име Макфий, от хората на Вандайвър, другото от капитана на частната яхта на Кавана. Още няма информация за щети или за ситуацията. Очаквам потвърждение за нападенията над Масиф и Калевала. Командването изпраща отряд с особено назначение да провери на място.
— Е — изръмжа Бронски. — Войната вече започна.
— Да, сър, започна. — Гарсия погледна към Кавана. — В този файл има и една друга интересна информация. Синът и дъщерята на лорд Кавана са обвинени в кражба в особено големи размери на собственост на Мироопазващите сили.