Лицето на Бронски беше като на човек, минал нощем през гробища.
— Да не искате да кажете, че КИОРО не съществува? — попита той.
Шолон поклати глава.
— Разбира се, че не съществува. Никога не е съществувало. Аз го разбрах. Чудех се защо никой не беше чувал за неговото разработване, защо за него бе съобщено едва след Селадон? Ами просто защото не е съществувало. Разбрах го. Но не казах никому.
— Защо не казахте? — попита Кавана.
Шолон отново поклати глава, очите му се насълзиха.
— На това се крепеше мирът. Нима не разбирате? Заплахата от КИОРО спираше паволианците от война. Спираше и икроманците. Всички спираше.
— Но няма да спре завоевателите — каза Колчин.
Шолон затвори очи.
— Зная — промърмори той. — Известно ми е. Може би Севкоорд трябваше отдавна да разкрие истината. Такава гордост! Да мислят, че могат да използуват един мит, за да поддържат мира! Такава глупост, глупава гордост!
Гласът му постепенно заглъхна. Никой не проговори. Кавана гледаше стареца, ударите на сърцето му ехтяха, сякаш около него се сриваше Вселената. КИОРО някога му беше дарило живот, беше турило край на една война, в която той може би щеше да загине. По-късно му даде часове на страх от избухване на нови войни, които щяха да разрушат Общността и да превърнат жителите й на прах. А допреди съвсем малко му даваше надежда. Надежда, че непобедимите завоеватели могат да бъдат спрени.
И нито една от тези надежди не беше била реална. Нито една.
Бронски пое дълбоко дъх.
— Свърши ли, Айзен?
В погледа на Айзен се четеше спомен от нещо далечно.
— Да, сър, свърши — тихо каза той.
— Добре — каза Бронски. — Всички в стаята да бъдат арестувани! Свали този маншон…
— Момент — обади се Лий. — Не можеш да ни арестуваш като низши офицери, генерале. Като член от екипа на депутата Вандайвър…
— Млъкни, Лий! — сряза го Бронски. — В момента не ме интересува кой си и какъв си. Оставаш в карантината, докато не разбера дали нещо от чутото е вярно. И какво, по дяволите, ще правим, ако е вярно?
— Трябва да има записи — промърмори Кавана. — Регистрация на радиацията, направена от корабите на Севкоорд по време на сражението. Генерале, какво ще правим с дъщеря ми? Аз не мога да стоя тук и да бездействам, докато тя е в опасност.
— Съжалявам, лорд Кавана, но нямам избор — каза през зъби Бронски. — И за да съм съвършено честен, след онзи малък частен разговор на Формби ще ви кажа, че вие сте за затвора. Айзен, доведи Чо Мин!
— Слушам, сър — каза Айзен и тръгна към вратата.
— Правиш сериозна грешка, генерале — излая Лий. — Не можеш да се отнасяш така с един сътрудник на депутат.
— Мога и… по дяволите! — Бронски посегна към вътрешния си джоб…
И замръзна. Лицето му стана мрачно и неразгадаемо, очите му се фокусираха върху нещо над рамото на Кавана. Кавана пак усети как гърдите го стягат и се обърна.
Беше Колчин. В краката му лежеше отпуснатото тяло на Айзен, а в ръката му имаше пистолет, насочен към Бронски.
— Бавно, генерале — каза Колчин. — Съвсем бавно извади ръката си. Празна.
— Ти с всичкия ли си? — изсъска Бронски. — Това няма да ти се размине.
— Лорд Кавана иска да види дъщеря си, сър — тихо каза Колчин. — Как ще го направи, ако го арестувате?
— Лорд Кавана ще остане цял живот тук, ако не свалиш този проклет пистолет — озъби се Бронски. — Кавана… кажете му.
Кавана погледна към Колчин. Бронски беше прав, разбира се. Беше лудост да се мисли, че може да помогне на Мелинда.
Но да бъде затворен, да не може да направи нищо, докато завоевателите водят военни действия и тя е в опасност…
— Флотът на „Джутланд“ се опита да спре завоевателите — напомни той на Бронски, отиде до него и внимателно извади скрития му пистолет. — Нищо не можа да направи. Ако КИОРО наистина е само добре експлоатиран мит, ще ни трябва съвсем ново оръжие, за да устоим.
— И вие естествено сте човекът, който ще предложи това ново оръжие? — язвително подхвърли Бронски. — Докато цялата полиция и Мироопазващите сили на Общността ви търсят? Опомнете се, Кавана.
— Общността ще има по-неотложни проблеми от преследването на един беглец — каза Кавана. — Не се безпокой. Нито Колчин, нито аз ще кажем нещо от чутото тук днес.
Лий пристъпи към тях и каза:
— Нека да дойда с вас.
Кавана поклати глава.
— Съжалявам, господин Лий. Каквато и да е истината за КИОРО, масовата паника е последното нещо, от което се нуждае сега Общността. Мога да гарантирам, че Колчин няма да разгласи чутото. Страхувам се обаче, че не мога да кажа същото за вас с Вандайвър. Ако бях на твое място, генерале щях да туря и двамата под двойна охрана.