— Ще ги откраднем — отвърна Куин.
Кавана зяпна от изненада.
— Не говориш сериозно, нали?
Куин издържа погледа му, без да мигне.
— Говоря съвсем сериозно, стига и вие да сте сериозен.
Няколко секунди Кавана го гледа втренчено. Куин наистина беше съвсем сериозен… и сега той трябваше да отговори на предизвикателството. Колко силно наистина беше желанието му да тръгне да търси сина си?
Звънецът на вратата иззвъня и прекъсна мислите му.
— Влез! — каза той и обърна дисплея към себе си.
— Татко! — Бяха Арик и Мелинда. — Прекъснахме ли нещо?
— Всъщност нищо — увери ги той. — Как сте?
— Държим се. — Арик погледна Мелинда. — Искахме да поговорим за Фелиан.
Кавана погледна Куин и той едва забележимо му кимна.
— Какво да поговорим за Фелиан?
Лицето на Арик се промени. Не много, но видимо. Той погледна Куин, после баща си.
— Чудехме се дали не можем с нещо да помогнем за издирването му — каза той, заобиколи Куин и седна до баща си. — Да упражним някакъв натиск върху Рудзински или върху парламента.
— Но ние не знаем дори дали е жив — каза Кавана, наблюдавайки хитрата маневра на сина си. Беше избрал добре момента. Очевидно искаше да надзърне към дисплея. — Все пак това е добра идея — каза той и изключи дисплея. — Защо двамата с Мелинда не съставите списък на депутатите, които са ми задължени?
— С удоволствие — отвърна Арик и го погледна в очите. — Но няма ли първо да ни кажеш какво имаш предвид?
— Какво имам предвид ли?
— Хайде, татко — подкани го Арик. — Не е време да играем на криеница. Какво замисляте с Куин?
Кавана погледна Мелинда. Тя го наблюдаваше. Беше разтревожена, но твърда. Никога не беше забелязвал колко много прилича на Сара, когато е в такова състояние.
— Добре — каза той. — Заминавам да търся Фелиан.
— Разбирам. — Арик погледна сестра си. — Кога?
— Почакай малко — възрази Мелинда. — Преди да се определи датата трябва да се подбере персоналът, Арик. Татко, да не искаш да кажеш, че имаш намерение да заминеш лично?
— Точно това искам да кажа — отвърна Кавана. — И не желая да слушам никакви аргументи срещу това мое решение.
— Много лошо — каза Мелинда. — Защото ще трябва да вземеш някого със себе си. Това не е просто разходка до…
— Мелинда! — Арик вдигна ръка. — Нека най-напред чуем всичко. Продължавай, татко.
— Няма много за разказване — отвърна Кавана. Трябваше да се досети, че няма да опази задълго плановете си от тях. Макар че ако трябваше да е честен пред себе си, той всъщност нямаше такова намерение. — Възнамерявах да взема четири от нашите транспортни кораба, да ги въоръжа и да тръгна да го търся. Куин обаче смята, че по този начин не може да се направи нищо. Според него трябва да заемем няколко десантни изтребителя от Мироопазващите сили.
— Сериозно? — възкликна Арик и погледна изпитателно Куин. — И как ще стане това? Особено при трескаво провежданите сега военни приготовления?
— Всъщност точно тях ще използваме — каза Куин. — Сега из цялата Общност има голямо движение на кораби и персонал. Сред многото заповеди за прехвърляне на военни подразделения няколко повече едва ли ще направят впечатление.
— За колко заповеди за прехвърляне говорим? — попита Арик.
— Само няколко — каза Куин. — Трябва ни звездолет майка за дълбокия космос и половин ескадрила десантни изтребители, управлявани от пилоти „копърхед“.
Кавана погледна Арик и видя в лицето му отразена собствената си изненада.
— Ценя високо предложението ти, Куин — каза той на шефа на охраната на „Кавтроникс“. — Но това е мое задължение. На мен и на семейството ми. Теб не съм канил.
— Нямате, друга възможност — заяви Куин. — Трябва ви човек с опит, който да командва ескадрилата. По този въпрос няма място за дискусия. Не се безпокойте, все ще се намерят няколко изтребителя „Каунтърпънч“.
Да, това щеше да е най-трудното — да намерят и вземат изтребителите. Но по какъв по-дипломатичен начин можеха да го направят?
Той все още търсеше най-благовидната форма, когато Мелинда премина направо към същността.
— Все пак искам да зная, татко, кога реши, че трябва да участваш лично в това?
— Горе-долу два часа преди двамата с Арик да нахълтате тук — отговори Кавана. — Въпросът не подлежи на обсъждане.
— Татко!
— Казах, че не подлежи на обсъждане, Мелинда — повтори Кавана. В гласа му прозвуча предупредителна нотка.
— Сериозно? — възкликна тя, без изобщо да трепне под строгия му поглед. — Бих искала да чуя това от Куин.
— Куин няма нищо общо с моето решение.
— Куин има много общо — възрази Мелинда. — Той отговаря за експедицията.