Арик поклати глава.
— Както вече каза, татко, това е семейна работа. Пък и не можем да разкажем на Хил или на някой друг за нашата задача. Ако нарушим разпоредбите за опазване на служебна тайна, Вандайвър ще набучи главата ти на кол.
— Готов съм да поема риска.
— Аз пък не съм — усмихна се криво Арик. — Освен това помисли за физиономията на Фелиан, когато види своя брат домашар, дошъл да го освободи. — Усмивката му помръкна. — И което е по-важно, там трябва да има някой, който да не изпуска от очи Куин. И който може да го спре, ако положението стане напечено.
— Дано успееш — каза Кавана и въздъхна. — Куин смята, че неговите задължения се отнасят не само до сигурността на корпорацията, а и до цялото семейство. И приема тези си отговорности много сериозно.
— И все пак ще трябва да се съгласи, че неговите задължения не се отнасят до такива адски глупави действия като това, което сме замислили.
Кавана кимна и почувства, че гърдите го стягат. Вече започваше да разбира колко мащабна е планираната операция… и с това започнаха, да идват съмненията и страховете. Замисленото граничеше с предателство.
— Арик…
— Нямаме избор, татко — тихо каза Арик. — Ако искаме да върнем Фелиан, няма друг начин. И ти го знаеш много добре. И аз го зная. И Куин и Мелинда го знаят. Всъщност аз съм готов да се обзаложа, че и Рудзински го знае. Но рискът е наш.
— Само че не засяга само нас — тихо му напомни Кавана. — В него са включени шестте „Аксхед“ на Куин. И дванадесетимата мъже в тях. Но истинската опасност ни показа адмирал Рудзински в края на срещата. Ако допуснем извънземните да открият пътя до Общността, ще станем причина за смъртта на милиони хора.
— Не! — възрази категорично Арик. — Не можеш да поемеш вината за това върху себе си. Всеки ден хиляди кораби пристигат и заминават от Общността и всеки остава тахионна следа. Извънземните могат да ни открият и без нашия звездолет майка и половин дузината изтребители. Ако сме предпазливи и пуснем няколко статични бомби, за Общността няма да има никаква реална заплаха.
— Ще ми се да вярвам, че си прав — каза Кавана.
— И на мен. — Арик пое дълбоко дъх. — Радвам се, че си поговорихме, татко. А сега смятам, че е най-добре да се прибера в каютата и да се приготвя за тръгване.
— Нали ще се обадиш преди да тръгнете?
— Мелинда ще ме убие, ако не се обадя — каза кисело Арик. — Не се безпокой, ще се обадя.
Той се спря на вратата, обърна се и подхвърли през рамо:
— Между впрочем забеляза ли как ги нарече днес Вандайвър?
Гласът му прозвуча необичайно.
— Забелязах — каза Кавана. — Завоеватели.
Арик кимна.
— Звучи така, сякаш приема онази мрачанска легенда на сериозно.
— Легендите често се основават на факти.
— Прав си. Може би си заслужава да изпратим някого на територията на Мрач да я проучи. Е, аз ще вървя.
Той излезе и затвори вратата.
— Да, наистина — промърмори Кавана в празната стая. — Може би наистина си заслужава.
За момент остана неподвижен на стола, заслушан в притъпения шум на кораба. После се размърда и погледна дисплея. Трябваше да намери звездолет майка. А след това да поръча нещата от списъка на Куин.
А после може би щеше да отиде и до Мрач. Да чуе на място легендата за завоевателите.
(обратно)Фелиан се събуди и надуши в килията нови миризми. Отвори очи. Върху плота от обръщащия се панел в стената, през който предния ден му бяха подали спасителната чанта, имаше поднос с шест прилични на големи парчета жълто-кафяво тесто полусфери с набучени в тях ярко оцветени ядки. Общият ефект беше на празнично лакомство, приготвено от деца далтонисти. Закуска. Не беше сигурен, че първото нещо, което желае да види след събуждане, е точно това. Но запасът му от хранителни блокчета бързо се стопяваше, а той искаше да му останат поне за първите два дни, когато щеше да направи опит за бягство. Пък и в края на краищата при приемането в Мироопазващите сили му бяха обещали нови и необичайни преживявания.
Оставеният на подноса прибор за хранене му предлагаше първото такова преживяване. Основната част представляваше полуеластична лъжица с притисната с пружина пръчица на обратната страна — нещо средно между щипци и използуваните в Китай пръчици за хранене. Фелиан реши, че този прибор навярно е пригоден за ръцете на извънземните с допълнителния им палец, но е неудобен за човешката ръка. Беше от някакъв мек, каучукообразен материал. Той се отказа от приличния на китайски пръчици детайл и го изви настрана.
Този първи опит на извънземните да приготвят човешка храна имаше скромен успех. Само едно от шестте ястия имаше наистина добър вкус. Останалите можеха да се оценят от горе-долу, през почти безвкусни, до приличащото на дървени въглища печено на майка му, когато той забравяше да изключи фурната. Фелиан обаче изяде всичко с изключение на последното. Започна от най-доброто и продължи в низходящ ред. Щеше да е интересно да разбере дали наблюдаващите го извънземни ще обърнат внимание на този ред и за следващото хранене съответно ще коригират менюто. Много се надяваше да стане така.