Тримата следователи пристигнаха, когато почти беше свършил със закуската. Този път той видя скритата врата, през която влязоха — беше между две подпори, почти незабележима.
— Здравей, Кавв-ана — поздрави Свв-селик. — Ти добре?
— Сравнително добре — отговори Фелиан, остави лъжицата-пръчица на подноса и изпи последната глътка вода от шишето. Знанията на Свв-селик по английски, изглежда, се подобряваха, макар и не толкова бързо, колкото можеше да се очаква от същество, екипирано с извънземна версия на „майндлинк“2. Или бяха затруднени с дешифрирането на данните в компютъра на комодор Даями, или техните транслаторни програми не бяха толкова съвършени, като тези на Мироопазващите сили. Фелиан се надяваше да е последното. Щеше да е добре, ако поне в една област човечеството е по-напред от тях. — А вие?
— И ние добре. — Свв-селик се размърда и най-ниският от тримата — Трр-гилаг, ако Фелиан не грешеше — пристъпи напред. Държеше нещо, което приличаше на сгънат гащеризон. Отвори обръщащия се панел и го пусна в килията. Фелиан внимателно наблюдаваше операцията, броеше секундите и се опитваше да прецени дали ще има време да скочи и да го хване за китката, преди извънземният да я дръпне. Нямаше да стане.
— Ти облече това — каза Свв-селик, когато Трр-гилаг затвори панела.
Фелиан отиде до дрехата и я вдигна. Беше гащеризон, направен от същата материя като предишния, но с твърди и малко по-дебели пръстени около лактите, китките, по средата на бедрата и глезените. Пръстени имаше и около гърдите и кръста. По предницата, гърба и ръкавите в материала бяха втъкани множество малки блестящи дискове.
— Какво е това? — попита той.
— Дреха — отговори Свв-селик. — Ти излиза навън.
Фелиан се намръщи.
— Навън? Извън голямата зала ли? — попита той.
Свв-селик като че ли размисляше или пък очакваше да чуе превода.
— Ти има нужда навън. Ние отива навън.
— Слушам, сър — промърмори Фелиан, свали старите си дрехи и облече новите. Пръстените не бяха много тежки и, изглежда, нямаше да пречат на движенията му.
— Ето — каза той и закопча катарамата на колана. — Готов съм.
— Ти няма отделяш нас — предупреди го Свв-селик, когато Трр-гилаг отиде до вратата и я отвори. — Отделиш — наказан.
— Ясно — съгласи се Фелиан. Значи затова бяха пръстените. Някакъв механизъм, който да го ограничава. При съществуващите обстоятелства тази предпазна мярка беше съвсем разумна.
За съжаление, той не можеше да се задоволи само с това заключение. По време на разходката трябваше да разбере как точно действа този механизъм. Надяваше се, че няма да му причини силна болка.
Третият следовател, Нзз-ооназ, остана назад, а Свв-селик и Трр-гилаг тръгнаха от двете му страни. Очевидно Нзз-ооназ имаше задачата при нужда да включи устройството. Значи когато решеше да побегне, трябваше най-напред да се отърве от него.
Пресякоха залата и отидоха до вратата. Свв-селик направи нещо на една от конзолите до нея и тя се отвори. За първи път от две седмици Фелиан излизаше навън.
Времето беше почти същото, както при пристигането им: синьо небе и бели облаци, хладно, но не неприятно, лек ветрец. В далечния край на космодрума имаше малък кораб, приблизително колкото куриерските кораби на Мироопазващите сили. Около него работеха няколко извънземни. Строежът на втория комплекс беше доста напреднал — бяха се появили още два ниски, прилични на ракетни силози купола.
В центъра на триъгълника, очертан от трите купола, също имаше нещо ново. Малка пирамида, висока може би три метра, блестяща, бяла, с десетина неравномерно разпръснати върху горната половина тъмни петна.
— Добре?
Фелиан погледна Свв-селик и се помъчи да разгадае едносричната фраза на извънземния. После се досети. Нали им беше казал, че за да оцелеят, хората имат нужда от слънчева светлина.
— Да, ще помогне — кимна той, разкопча яката на гащеризона си и обърна лице към слънцето. — Макар че с това облекло ползата не е толкова голяма. Малка е откритата площ на тялото. Ефектът ще се прояви много по-бързо, ако мога да сваля тази дреха.