— Не забравяй, че на „Мирмидон“ работеха мнозина граждани на Севкоорд — напомни тихо Куин. — И взеха участие в умиротворяването на Икрома.
— Хората на Севкоорд си мислят, че са вълци — изръмжа Бокамба. — И нямат никакво намерение да играят ролята на примамка.
— Много скоро вероятно ще бъдат и едното, и другото — каза Арик.
Бокамба го погледна и чертите на лицето му се смекчиха.
— Прав си — промълви той. — Завоевателите! Изглежда, за първи път смъртта няма да пощади никого.
Той промълви нещо под нос, отпи от чашата си и за момент сякаш се пренесе в миналото. После пое дълбоко дъх и се върна към действителността.
— В съобщението на Андерс се казва, че се нуждаете от помощта ми, Адам. С какво мога да ви помогна?
— Според Андерс ти все още имаш един годен изтребител „Каунтърпънч“ — каза Куин. — Бих желал да го наема.
— Да го наемеш? Сега? И кой ще лети с него?
Един мускул на лицето на Куин нервно трепна.
— Аз.
Бокамба вдигна вежди.
— Ти? Е, значи правилно прогоних Савва и неговите побойници. — Той погледна Арик. — И каква точно е тази мисия, заради която Адам Куин отново ще влезе в пилотската кабина?
Арик пое дълбоко дъх. По пътя от Земята си беше подготвил речта, използувайки всички известни му тънкости на езика и методи за убеждаване. Сега погледна Бокамба и разбра, че напразно си е губил времето.
— Брат ми беше капитан на „Киншаса“ — каза Арик. — Предполагаме, че е пленен от завоевателите. Искаме да го намерим и да го върнем.
Бокамба погледна Куин, после пак се взря в Арик.
— Имате ли някакви доказателства?
— Само косвени — призна Арик. — Нищо достатъчно сигурно, за да се изпратят редовни сили.
Бокамба наведе глава над чашата си, после попита Куин:
— Сам ли смяташ да отидеш?
— Възнамерявам да ангажирам половин ескадрила изтребители „Аксхед“ — отвърна Куин. — Бащата на господин Кавана ще осигури звездолет майка за дълбокия Космос.
— И как ще наемеш тези изтребители?
— Ще подправя някоя и друга заповед — каза спокойно Куин. — Надявам се ти да ми съобщиш номерата на някои военновъздушни поделения — за предпочитане такива, които засега не са мобилизирани. Ако мога да хвърля едно око на техните заповеди, все ще мога да скалъпя повече или по-малко приемлив код за назначение.
— Номера мога да ти дам — каза Бокамба. — Но това няма да ти помогне. Дори и в кризисна ситуация като сегашната всички пристигащи заповеди се проверяват. Ти не си действащ летец… не си дори и резервен. Ще те открият още при първата проверка.
Куин погледна към Арик.
— Тогава сами ще се оправяме. При условие че ми заемеш твоя изтребител.
Бокамба стисна зъби и загледа чашата си. Арик слушаше приглушените звуци от града и безуспешно се опитваше да разчете лицето на домакина. Дори самото им присъствие тук и разговорът криеха неприятности за Бокамба и той сигурно го знаеше.
— Хайде да направим една сделка, Адам — каза най-после Бокамба. — Ще ти дам моя „Каунтърпънч“… при условие че ще вземеш летци „копърхед“.
Арик хвърли към Куин недоумяващ поглед и в отговор получи също такъв.
— Оценяваме високо предложението ти… — започна Арик.
— Съгласен ли си, Адам? — попита Бокамба.
— Както каза господин Кавана, ние оценяваме предложението ти — почна бавно Куин. — Но не можем да го приемем.
— Нямате избор — каза Бокамба. — Нямате никакъв шанс да пуснете свои заповеди. Аз имам. Аз съм резервен летец „копърхед“ и ако се опитам да осигуря други летци, ще задействам всички алармени системи оттук до Земята и обратно. Значи или копърхед, или нищо.
— Не мога да приема — повтори Куин и поклати глава. — Това ще тури главата ти на дръвника. Не сме дошли при теб, за да ти сторим такова зло.
На лицето на Бокамба се появи пресилена усмивка.
— Главата ми е вече на дръвника. Ако излезете оттук и не донеса за вас — а аз няма да го направя, — ще имам същите неприятности, както и ако ви заловят. От друга страна, ако успеете и намерите командир Кавана, няма да смеят да пипнат никого от нас. Ще бъдем герои. Следователно в интерес на всички ни е да се въоръжите добре.
Куин го гледаше замислено. После тихо попита:
— Няма ли и нещо друго?
Усмивката на Бокамба изчезна.
— Очаква ни война, Адам. Разбери го. Не някакви малки полицейски акции като умиротворяването на Икрома или вълненията в Бхуртала, или в Джадар. Истинска война срещу силен и опасен враг. Ти беше един от най-добрите летци „копърхед“. Може би дори най-добрият. Срещу враг като завоевателите имаме нужда от най-добрите си летци.