Куин погледна настрана.
— Ти наистина не разбираш защо напуснах.
— Мисля, че разбирам — възрази Бокамба. — И независимо как се отрази на военновъздушните ни сили твоето напускане, аз не те обвинявам. Но някогашните проблеми са отстранени. Според мен, ако имаш възможност да видиш новите копърхед в действие, сигурно ще се върнеш в пилотската кабина.
Настъпи продължителна тишина.
— Не мога да ти обещая нищо — каза най-после Куин.
— Не искам да ми обещаваш — увери го Бокамба. — Единственото, което искам от теб, е да ни дадеш още една възможност.
Куин погледна към Арик и каза:
— Ако ни хванат, опитът да привлечем копърхед вместо обикновени летци ще ни създаде огромни неприятности.
— Готов съм да рискувам — заяви Арик и тихо изпусна дълго задържания си дъх. Най-малко от всичко се безпокоеше от официалните неприятности. Шансът да имат няколко от най-добрите летци на Общността не беше за изпускане.
— Добре, Инко — каза Куин. — Приемам условието ти. И ти благодаря.
— Няма нужда да ми благодариш — мрачно се усмихна Бокамба, стана и му стисна ръка. — Каквото и да решиш за копърхед, командир Кавана е от Мироопазващите сили. Правилно е да се опитаме да го върнем. Хайде, ела да те заведа при моя „Каунтърпънч“.
Вратата тихо се отвори.
— Депутат Вандайвър — каза колебливо младият сътрудник.
Джейси Вандайвър раздразнено вдигна глава. Този глупак не виждаше ли, че е зает?
— Какво има, Питърс?
— Пристигна съобщение от Торин Лий от Ейвън — каза сътрудникът и му подаде една карта. — Нали наредихте да ви държа в течение.
Вандайвър се намръщи. Какво правеше Лий в Ейвън… А, да. След като Рудзински отстъпи и съобщи събраната от Мироопазващите сили информация на Кавана и неговото семейство, той му беше наредил да ги следи.
— Докладвай! — заповяда Вандайвър.
Питърс пристъпи напред с картата в ръка…
— Не ми давай картата! Докладвай! И кратко!
— Да, сър — запелтечи Питърс и плахо се сви под погледа на Вандайвър. Точно така трябваше да бъде. Вярно, че беше млад и нов, но трябваше да знае, че един депутат от Севкоорд няма време да чете всичко, което получава. Четенето е задължение на сътрудниците.
— Ето, сър — каза Питърс, щом намери търсеното място. — Наскоро след като господин Лий е започнал наблюдението, лорд Стюарт Кавана е напуснал Едо на път за Ейвън. Арик Кавана… това е най-големият син на лорд Кавана…
— Зная кой е Арик — прекъсна го хладно Вандайвър. — Продължавай.
— Да, сър. Арик Кавана е заминал за Земята на борда на един товарен кораб на корпорацията „Кавтроникс“. Мястото на пристигане е неизвестно.
— Какво значи това „мястото на пристигане е неизвестно“? — сепна се Вандайвър. — Маршрутът не е ли записан в разписанието на полетите?
— Хм… — Сътрудникът плъзна поглед по съобщението. — Господин Лий не казва нищо. Може би не са излетели през официалния космодрум на Едо. Товарните кораби понякога го правят.
— Или пък Кавана играе много умно — изръмжа Вандайвър. Очевидно Кавана замисляше нещо. Каквото и да беше, то щеше да му създаде неприятности. Вандайвър можеше да предскаже това със затворени очи.
— Изпрати на Лий съобщение! — заповяда той. — Предай му да разбере къде е отишъл този транспортен кораб и да възложи на някого да следи дъщерята! Също и сина! Това семейство винаги е било много сплотено… искам да разбера какво са решили да правят. Лий да се заеме с бащата! Трябва да зная къде ходят и какво вършат. Записа ли?
— Да, сър — отговори Питърс, докато припряно дописваше нареждането. — Нещо друго, сър?
Вандайвър се намръщи. Не знаеше какво е намислил Кавана. Но каквото и да беше, щеше да е много амбициозно. Старият го биваше в тези работи.
— Кажи на Лий хората му да арестуват всеки член от семейство Кавана, който се свърже с медии или журналисти.
Питърс спря по средата на изречението.
— Сър?
— Чу ме добре! — сряза го Вандайвър. — Лий да измисли нещо: да използува името ми, да се позове на силите за сигурност на Общността… всичко, каквото е необходимо. Никой от семейство Кавана не трябва да говори пред журналисти!
— Да, сър — каза Питърс и продължи да пише. — Има ли нещо друго, сър?
За момент Вандайвър го погледна изпитателно. Младият мъж беше стиснал силно устни и Вандайвър си помисли, че може би е подочул за историите, свързани с Кавана.
— Имай предвид, че това няма нищо общо с така наречената вражда между Кавана и мен — каза той. — Да, навремето бяхме съперници в политическата борба. Губернаторът на Грампианс три пъти предпочете него пред мен. Но това са минали работи. Сега става дума… — за по-голяма убедителност Вандайвър посочи с пръст към бюрото си — за сигурността на Севкоорд. Семейство Кавана притежава информация за завоевателите, без да има право върху нея. Ако тази информация стане обществено достояние, това може да попречи на правителството и на Мироопазващите сили. Решил съм да не допусна това.