— Да, сър. — Питърс малко се поотпусна. — Ще изпратя съобщението с първия куриерски кораб за Ейвън.
Питърс излезе. Щом вратата се затвори зад гърба му, от устата на Вандайвър изригна една улична псувня, която старателно беше избягвал през последните тридесет години. Командването бързаше да приведе Мироопазващите сили в бойна готовност, из Общността се носеха какви ли не слухове, преди час парламентът най-после пусна официално съобщение за тежките загуби край Доркас, а той, депутатът Джейси Вандайвър, прахосваше времето и вниманието си за Стюарт Кавана. Винаги когато кръстосваше шпага с този човек, ставаше така.
Не, нямаше да допусне това да продължи. Този път с малко късмет и по-добро планиране завинаги щеше да се отърве от Кавана.
Скутерът за Ейвън щеше да тръгне най-рано след половин час. Вандайвър извади папката с официални документи и избра един по-неясно формулиран и по-рядко използуван формуляр. В зависимост от това къде Кавана щеше да изиграе коза си, на Лий можеше да му се наложи бързо да потърси юридическа помощ, за да го принуди да замълчи. С официална карта от парламента на Севкоорд за неограничени пълномощия това нямаше да представлява проблем. Където и да отидеше Кавана.
Вандайвър се усмихна и се зае да попълва формуляра.
(обратно)Люкът на „Каватина“ безшумно се отвори и заедно с хладния въздух в кораба нахлуха екзотичните аромати на мрачанския свят. Кавана излезе на рампата и пое дълбоко дъх. От много време не беше посещавал никой от петте мрачански свята и обонянието му беше отвикнало от тези аромати. Но те все още му бяха приятни и събудиха у него спомени, вкус към неизвестното и грижливо култивирания от мрачанците контрапункт.
Контрапункт, който се подчертаваше от гледката, разкриваща се от рампата пред „Каватина“. Над него прелетя група мрачански куриерски кораби. Обтекаемата им конструкция от гладък метал блестеше на слънчевата светлина като бяло злато. В същия ред ги следваха тъмни, подобни на птици въздушни вихрушки. В далечината, зад голямата мраморна сграда на космодрума и покривите на Миг-Ка Сити, към небето се извисяваха покрити със сняг върхове на черни планини. Загадъчна, доведена до съвършенство цивилизация — такъв беше образът на Мрач.
Образ, в който започнаха да се появяват смущаващи връзки със задаващата се заплаха от завоевателите. Куриерските кораби се поклащаха леко от набързо монтираните на тях ракетни инсталации, шумът от двигателите беше забележимо променен от необичайния допълнителен товар. Огромното поле, проектирано за паркиране на сто търговски кораба с размерите на „Каватина“, беше почти празно. Според капитан Тева, откакто бяха влезли в системата, „Каватина“ беше единственият междузвезден кораб, който каца, вместо да излита от наклонената писта.
Общността най-после беше съобщила новината за атаката на завоевателите и по всички мрачански светове, както мрачанците, така и посетителите, отправяха изпълнени със страх погледи към небето. Мнозина от посетителите си отиваха.
— Каква ирония — коментира Колчин, застанал до Кавана. — Навремето мрачанците сами си докараха икроманското нашествие. И ние ги спасихме. Сега отново се оказват във вероятния конус на нахлуване на завоевателите, пак ги заплашва същата опасност и пак ние трябва да ги спасяваме.
— Не бих използувал думата ирония — каза Кавана. — За мен точната дума е трагедия.
— Не, не това имах предвид — отвърна Колчин и поклати глава. — Искам да кажа, че ако тогава не се бяхме намесили, те щяха да си построят отбранителни средства и да се научат как да ги използват. Но ние дойдохме и прогонихме икроманците, така че не се наложи те да правят това. И така и не го направиха.
Кавана кимна, разбрал какво иска да каже Колчин.
— Да, разбирам. И сега са принудени да играят на гоненица.
— Правилно — съгласи се Колчин. Беше заслонил очи с ръка и гледаше към куриерските кораби. — И още нещо ще ви кажа: войната не е подходящо време за обучаване на войници.
Кавана долови някакво движение вляво. Наземната кола на „Каватина“ излизаше от товарния отсек на кораба.
— Ти беше в Миг-Ка Сити преди няколко години, нали? — обърна се той към Колчин, докато вървяха по рампата към приближаващата кола.