— Само две седмици — отвърна Колчин. — Икроманците се оплакваха във връзка с охраняваната зона и мрачанците се обърнаха към Командването да изпрати хора, които да обсъдят градските им отбранителни съоръжения.
— Какво е мнението ти за мрачанците?
— Не зная — отвърна бавно Колчин. — Изглеждат доста свестни… учтиви, приятелски настроени и така нататък. Но… не зная. Понякога приказват страшно много, без всъщност да казват нещо. Когато момчетата в армията се държат така, човек си мисли, че не знаят за какво говорят. Не зная. Понякога си мисля, че си струва човек да жертва живота си за тях. Друг път съм готов да замразя цялата им планета и да туря край на всичко.
Кавана се замисли за собствените си, макар и редки контакти с мрачанците.
— Зная какво искаш да кажеш. Те пораждат цял спектър от емоции. Може би без дори да разбират, че го правят.
Колчин се усмихна.
— Е, и ние ще им създадем малко емоции. Навремето в ескадрилата имахме две момчета от Модендиа. Обичаха да си говорят на италиански. Имаше и трима от Едо, които щом чуеха италианците, започваха да бърборят на японски. Имаше и един Рей, Рей Лудия. Можеше да псува на двадесет езика и знаеше съответните жестове. Мрачанците не знаят какво да правят с такива момчета и това ще ги подлуди.
До колата ги чакаше Хил.
— Капитан Тева вече представи разрешението, сър — каза той на Кавана. — Можем да тръгваме.
— Без митническа проверка? — попита Колчин и се намръщи.
— Очевидно на пристигащите кораби митническа проверка не се прави — отговори Хил и вдигна рамене. — Тева е останал с впечатлението, че мрачанците са доволни от присъствието на още няколко човешки същества в града.
— Вероятно искат да сме тук, та ако икроманците ги нападнат, Мироопазващите сили да пристигнат по-бързо — промърмори Колчин.
— Може би — съгласи се Хил. — Според Тева се носели слухове за пренасочване на подразделения от охраняваната зона към границата и планетарните отбранителни позиции на други части на секторите Лира и Пегас. — Той погледна Кавана. — Накъде да карам, сър?
— Към информационната агенция — каза Кавана. — Там ще е най-добре.
— Да, сър. — Хил набра на клавиатурата указаното направление, погледна на картата местонахождението на агенцията и зави към една улица, разрешена за движение на превозни средства. — Между другото, от летището ни направиха резервация в хотел „Мрапиратта“ — съобщи през рамо той. — Най-близкият до летището.
Кавана се намръщи.
— Казах на Тева, че не искаме хотел.
— Да, сър. Въпреки това мрачанците настояли да ни резервират апартамент.
Кавана поклати гневно глава. Една от най-досадните характеристики на мрачанците беше, че винаги настояваха да третират гостите си като дошли на официално посещение и да им резервират апартаменти в различни хотели на космодрума и в централната градска зона. Повечето посетители от Земята предпочитаха да минат без тази част от тяхното гостоприемство, особено след като откриеха, че най-често са настанени в луксозни хотели само срещу част от сумата, която биха заплатили за същия този лукс в света на Общността.
Кавана не знаеше какво мислят другите раси по въпроса. Винаги когато бе идвал на мрачанските светове, в неговия хотел нямаше много нехуманоиди. И винаги се бе питал къде ли настаняват посетителите от извънземни раси.
— Хил, имаме ли бинокъл? — неочаквано попита Колчин и погледна през задното стъкло.
— Под дясната седалка — каза Хил. — Защо?
— Нещо каца — отговори Колчин, измъкна бинокъла и го вдигна до очите си. Хил спря колата. Колчин се извъртя, подпря левия си лакът на облегалката и фокусира бинокъла.
Кавана заоглежда небето и накрая откри една неясна точка, която се насочваше към космодрума.
— Някаква опасност ли? — попита той.
— Не зная — отвърна Колчин, без да сваля бинокъла от очите си. — Човешка конструкция… прилича на куриерски кораб. При това луксозен модел. От онези, които обичат да използуват депутатите и големите клечки от Мироопазващите сили.
— Посещение с цел уточняване на фактите? — предположи Хил.
— В потенциална военна зона? — изръмжа Колчин. — Изключено. Ако е пристигнал депутат, сигурно е нещо много важно. — Той свали бинокъла и погледна Кавана. — Може би да информира мрачанците, че забраната за пътуване до Икрома е вдигната.
За момент настъпи тишина. Всички се замислиха за възможната реакция от присъствието им на мрачанска територия в момент, когато ограниченията за пътуване към и от икроманските светове са вдигнати.