— Хайде да не се мъчим да правим догадки — каза най-после Кавана. — Някои депутати може да не искат да посетят дадена военна зона, но мнозина други нямат нищо против да хвърлят по едно око. Във всеки случай много е вероятно Общността да предаде директно новините на Мрач тъкмо по този начин и да остави мрачанското правителство да ги съобщи на другите светове.
— Може би — каза Колчин и прибра бинокъла. — Желаете ли капитан Тева да поддържа кораба в готовност за излитане? Просто в случай че трябва спешно да напуснем?
Кавана погледна бързо приближаващия към космодрума кораб — единственият кораб освен техния, който кацаше, откакто „Каватина“ беше влязъл в системата.
— Да — каза той. — Мисля, че е разумно.
Мишето лице на мрачанеца изглеждаше някак си сплескано, многоцветната му равно подрязана козина, покриваща врата и раменете, беше понаежена.
— Сигурно се шегувате, лорд Кавана — пропя той с мелодичния си тенорен глас, странно контрастиращ с извънземния му вид. — Фолклор? Стари космически истории? — Козината му се наежи още повече. — Слуховете и историите едва ли са достатъчни за вземане на окончателни решения.
— Интересна гледна точка — каза Кавана. — Особено като се вземе предвид, че тя очевидно почива на същите онези легенди, от които парламентът на Севкоорд е дал името „завоеватели“ на нашия нов враг.
Козината на мрачанеца лекичко се слегна.
— Тези легенди от мрачанци ли са разказвани? — попита той с глас, в който се долавяше огорчение. Мрачанците вярват ли им? Икроманците нарочно разпространяват такива нелепости, за да ни злепоставят.
— Разбирам — кимна Кавана. — Но не разбирам какво значение има откъде е тръгнал слухът. Факт е, че вие сте се натъкнали на неизвестна раса извънземни и…
— Така казват икроманците — прекъсна го мрачанецът. — Те разказват много неверни неща. Икроманците открай време се мъчат да отслабят решимостта на човешката Общност да ни защитава от тях.
— Общността няма никакво намерение да изостави мрачанците — увери го Кавана. — Но…
— Няма никакво намерение ли? — прекъсна го мрачанецът. — Вече се носят слухове, че бойните сили на Общността скоро ще се изтеглят от позициите си около икроманските светове.
— Слуховете не са база за вземане на окончателни решения, нали така? — цитира Колчин.
— Но икроманската заплаха бледнее пред лицето на новата опасност, която застрашава домовете ни — продължи мрачанецът, без да обръща внимание на ироничната му забележка. — Мрачанците се довериха на силата на оръжието и ума на човешката Общност. Взехте ли решение да защитавате от тази заплаха и нашите светове?
— Както казах, вярвам, че Общността ще се погрижи за вас — каза Кавана и гласът му прозвуча малко по-строго. — Но силата и решимостта на Общността ще зависят от онова, което знаем за заплахата, пред която сме изправени. Всичко, което скривате от нас, дори слуховете и историите, ще се отрази на тази сила и решимост.
Мрачанецът сякаш се сви в кожата си.
— Заплашвате ли ни? — изхленчи той. — Ние сме поверили животите си на Общността.
— Не ви заплашвам — отвърна Кавана и въздъхна, почувствал едновременно и раздразнение, и вина. Колчин беше прав. Човек можеше да харесва мрачанците и независимо от това да изпитва желание да им извие вратовете. — Само се опитвам да ви кажа, че сега не е време да се държим като сърдити деца. И хората, и мрачанците се пекат на един и същи огън, затова всичко, което можете да ни съобщите, би могло да се окаже важно. Независимо колко банално изглежда.
— Ще наредя да се проучат тези слухове — каза мрачанецът, вдигна ръка и я пусна с театрален жест на умора и примирение. — Ако има такива, ще ви ги съобщим. В Мра-миг ли сте настанени?
— Смятаме да останем на кораба — отговори Кавана. — „Каватина“ е на товарния кей…
— На частен кораб?
— Да — каза Кавана — „Каватина“, регистриран в Ейвън. Намира се на товарния кей…
— Няма да стане! — прекъсна го чиновникът. — Данните не могат да се предадат на немрачански кораб. Трябва да се настаните в хотел.
— Какво значи това? — намръщи се Кавана. — Винаги съм получавал данни на кораба си.
— Не можем да ви ги предадем на кораба — отговори чиновникът. — Готвим се да защитаваме домовете си и имаме недостиг на работна ръка. Данни могат да се изпращат само на мрачански кораби или сгради.
Може би беше основателно, помисли си Кавана. Предаването на сведения по куриер изискваше повече усилия, отколкото използуването на мрежа за пренасяне на данни. Но можеше и да потвърждава предположението на капитан Тева, че мрачанците искат между тях и икроманците да има колкото се може повече човешки същества.