— Само няколко души — увери го Фиббит. — Един от тях напоследък идва на два пъти. В неговото лице има най-голяма дълбочина.
Кавана се намръщи. Последното му се видя особено подозрително.
— Искаш да кажеш, че е идвал в Информационната агенция?
— Да — каза Фиббит. — Преди четири и преди шест дни.
Кавана погледна Колчин и получи в отговор едва забележимо вдигане на рамене.
— Всеки немрачанец, който търси нещо, ще дойде тук — каза телохранителят.
— Вярно — съгласи се Кавана. А ако човекът беше някоя важна или опасна личност, това можеше да обясни оцеляването на Фиббит. — Ти говори ли с него, Фиббит?
— Не — рече тя. — Мина покрай мен, но нищо не каза. Лицето му имаше невероятна дълбочина.
— Спомняш ли си го добре? — попита Кавана. — Толкова добре, че да го избродираш?
— Не е необходимо — отвърна Фиббит. — Вече съм го избродирала.
— Наистина ли! — каза Кавана и погледна бродерията. Това, разбира се, не беше негова работа и нямаше никаква връзка с идването им на Мра-миг, но той вече беше започнал да събира информация за завоевателите и казаното от Фиббит ставаше все по-интригуващо. — Ще ми позволиш да видя тази бродерия?
— За мен ще бъде чест — отвърна Фиббит. — Тя е в дома ми, съвсем близко до…
— Имаме си компания — обади се Колчин.
Кавана се обърна. Трима мрачанци пресичаха улицата откъм Информационната агенция. Очевидно идваха към тях.
— Познаваш ли тези мрачанци, Фиббит?
— Онзи в средата ми поръча да изработя тази бродерия — каза сандуулийката. — Може би идва да провери докъде съм стигнала. А може да идва и за друго. Мрачанските лица нямат дълбочината на човешките.
Кавана ги погледна и неочаквано осъзна, че лицата им са по-неразгадаеми от лицата на други нехуманоидни раси. Никога преди не му беше правило впечатление.
— Няма нищо — успокои я той. — Нека да видим какво искат.
— Лорд Кавана — каза мрачанецът в средата, когато групата се приближи. — Вашето присъствие тук ме изненадва. Бях останал с впечатление, че сте се върнали в хотела, за да получите информационния пакет.
— Докато ни чакал, шофьорът ми забелязал Фиббит — обясни Кавана и огледа мрачанеца. Не приличаше на чиновника, с когото беше разговарял в Агенцията. Този беше по-висок, по-възрастен, много по-спокоен и по-изискан. — Винаги съм се интересувал от сандуулските бродерии.
При споменаването на сандуулските бродерии мрачанецът като че ли трепна, но поради вятъра и козината по тялото му Кавана не беше сигурен.
— Да, Фиббит е голям художник — съгласи се той. — Мрачанците закупиха няколко от нейните бродерии. Сигурно ще ви е интересно да ги разгледате. В кабинета си имам списък къде се намират понастоящем.
— Може би, но по-късно — отговори Кавана. — Само за това ли дойдохте?
Мрачанецът изглеждаше изненадан.
— Намерението ми беше да говоря с вас — призна той, заобиколи Колчин и се приближи към Фиббит. — Както вече казах, бях изненадан, че ви намирам тук. Исках просто да видя как върви бродерията.
Фиббит мълчаливо му подаде гергефа. Мрачанецът го погледна, после го подаде на другарите си.
— Отлична бродерия — похвали я той. — Точно както я исках. Ела да уредим плащането, Фиббит.
— Сега ли? — попита Фиббит и наклони глава от изненада. — Но бродерията още не е готова.
— За мен е готова — каза мрачанецът рязко. — Ела да ти платим. Хайде.
— Добре. — Фиббит се изправи. Беше изненадващо висока. — Готова съм — каза тя и загърна наметалото плътно около гърдите си.
Мрачанецът погледна Кавана и каза:
— Информацията скоро ще бъде готова, лорд Кавана. Надявам се, че ще ви е полезна.
— Аз също — отговори Кавана.
Нехуманоидите се насочиха към отсрещната страна на улицата. Паякообразното тяло на Фиббит стърчеше над много по-ниските мрачанци.
— Трябва да отидем в хотела — напомни Колчин. — Ако пакетът пристигне преди да сме се регистрирали, ще го върнат.
— Зная — каза Кавана. Наблюдаваше как групата отива към Информационната агенция. Всичко изглеждаше съвършено основателно и ясно… и все пак имаше нещо малко странно. Нещо неясно. — Смятам засега в хотела да отидем двамата с Хил — каза той на Колчин. — Бих искал ти да останеш тук малко по-дълго. Да се увериш, че Фиббит ще излезе оттам жива и здрава.
Колчин се намръщи.
— Фиббит?
— Да — каза Кавана. — Отмъкнаха я насила от нас.
Колчин се замисли и после каза: