— Може би. Но не разбирам нас какво ни засяга.
— И аз не разбирам — призна Кавана. — Може би е някакво предчувствие.
— Да, сър — съгласи се Колчин. — Искате ли, докато чакам, да поприказвам с онези мрачанци в алеята?
— Няма нужда — каза Кавана. — Освен това те си тръгнаха.
— Тогава да тръгваме и ние — каза Колчин. — Ще сляза на следващата пряка и ще се върна.
Докато се отдалечаваха, Кавана погледна през стъклото към Информационната агенция и попита:
— Нали си въоръжен?
— Винаги съм въоръжен, сър — каза тихо Колчин. — Не се безпокойте. Ще се оправя.
(обратно)Свалиха Колчин и се отправиха към хотела на космодрума. Персоналът ги очакваше. Служителят от рецепцията изглеждаше разстроен, че пристигат двама вместо трима. Кавана се регистрира и го увери, че третият член от групата скоро ще дойде и също ще се регистрира. После се прибра в наетия апартамент и зачака пакета от Информационната агенция.
Чакането се оказа изненадващо кратко. Хил още не беше проверил стаите за подслушвателни устройства, когато компютърът сигнализира за пристигането на пакета.
— Много бързо дойде — коментира Хил.
Кавана пъхна магнитната си карта, набра паролата за достъп и каза:
— Прав си. Особено като се има предвид, че чиновникът изобщо не очакваше да намерят нещо.
Компютърът избибипка още веднъж и млъкна. Кавана извади картата и я сложи в джобния си компютър. Транслаторната програма се задействува и докато той седне на едно от креслата, петте страници мрачански текст вече бяха трансформирани в три страници на английски. Той се облегна и зачете.
Информацията беше кратка и много разочароваща. Според летописите преди две столетия, след първите нерешителни стъпки на мрачанците в Космоса, през системата Мра преминал неизвестен извънземен кораб. Извънземните установили контакт с екипажа на мрачанска сонда, изпратена към една от най-близките планети на системата, и останали достатъчно дълго, за да научат мрачански език. Казали на мрачанците, че са от силна раса и са в процес на завладяване на нов свят. Но казали и други неща, някои от които по-късно се оказали неверни. Отишли си, без да оставят физически следи, който факт по-късно довел до открити твърдения, че цялото „посещение“ не е нищо повече от хитроумна измислица, съчинена от отегчените членове на екипажа на сондата с цел организаторите на експедицията да се размърдат. Докладът завършваше с бележка, че изследването продължава и че щом намерят още информация, ще я изпратят в хотела.
— Има ли нещо важно? — попита Хил.
— Не — отговори Кавана. — Можехме да си спестим пътуването дотук. Как е апартаментът?
— Чист е — отговори Хил и погледна работодателя си. — Знаете ли, сър… нека не ви прозвучи нахално… но може би ще помогне, ако знаем какво точно търсите. И защо го търсите.
— Никак не ми звучи нахално — увери го Кавана. — Търся информация за завоевателите. Какви са, откъде са дошли… такъв вид сведения. С каква цел — засега не мога да ти кажа.
— Разбирам. — Хил кимна. — По мое мнение може би ще трябва да проверим главните правителствени архиви на Мра.
Кавана поклати глава.
— Всъщност там едва ли знаят повече от записаното тук. Мрачанците са особено горди с ефективното разпространяване на информация. Тук имаме достъп до същите данни, без да губим за пътуване по пет часа във всяка посока.
— Толкова ли ни е ограничено времето?
Кавана погледна графика. Мелинда сигурно бе вече на Доркас, звездолетът майка също трябваше да е там. Нищо не бе чул за Арик, но ако спазваха изготвеното от Куин разписание, те трябваше да не са на повече от два дни път оттам. Пресметна, че за да стигнат с „Каватина“ до Доркас ще им трябват двадесет часа…
И после какво? Целта на това отклонение беше да добият представа откъде Арик да започне да търси брат си. Но той не знаеше нищо.
Видеотелефонът в джоба му иззвъня, той го извади и го включи.
— Ало?
Изненада се от картината на дисплея. Беше изкривен, неясен образ, смътно наподобяващ човешко лице.
— Тук е Колчин, сър — чу се гласът на телохранителя, едва различим от фоновия шум. — Сандуулийката… Фиббит. Искате ли да говорите с нея, или е достатъчно да знаете, че излезе жива и здрава от Информационната агенция?
— Достатъчно е — отговори Кавана, намръщи се и неочаквано разбра, че онова, което вижда, е куртката на Колчин. Очевидно той притискаше видеотелефона до гърдите си, малко под брадата. — Разбира се, бих могъл да й задам няколко въпроса, ако търсиш извинение да я доведеш тук.
— Не става въпрос за извинения, сър — каза Колчин. — Но ако искате да я видите, по-добре да прескочите до космодрума. Изглежда, мрачанците се гласят да я отпратят от планетата.