От хотела до космодрума стигнаха за пет минути. Хил не си направи труда да паркира колата. Просто я спря пред входа на сградата и всички се втурнаха вътре.
Колчин ги чакаше в почти празното фоайе до един от коридорите към изхода.
— Къде е Фиббит? — попита Кавана.
— На пропуска за митническа проверка — каза Колчин. — По-добре да побързаме… след като мине проверката, ще е много трудно да се свържем с нея.
— Правилно — съгласи се Кавана и докато вървяха по коридора, попита: — Какво стана?
— Когато се върнах при Агенцията, точно я извеждаха. Същите трима мрачанци плюс още един. Пристигна голяма правителствена кола и всички се качиха. Изпих набързо едно питие и пропътувах заедно с тях няколко квартала до някакъв район пълен с бордеи. Там се навъртаха главно немрачанци.
Кавана се намръщи.
— Не съм мислил, че близко до Миг-Ка Сити има немрачански анклави.
— Не е отбелязан на картата — каза Колчин. — Макар че ако бях на тяхно място, бих се постарал да го скрия, независимо кой живее там. Във всеки случай всички влязоха в една бърлога. Останаха няколко минути вътре и после излязоха. Сандуулийката носеше на гърба си голям вързоп, а всеки от мрачанците носеше по цяла купчина бродерии в рамки. Натовариха всичко в колата и пристигнаха право тук.
— Сандуулийката беше ли с белезници? — попита Хил.
— Като че ли не беше — отговори Колчин. — Доколкото можах да преценя, беше се примирила.
— Имаш ли представа с кой полет ще пътува? — отново попита Хил.
— Не — призна Колчин. — Проверих разписанието. Следващият кораб за Улу отлита след шест часа. Не мога да си обясня защо бързаха толкова.
Завиха по един последен коридор и там, на ниска маса за митническа проверка, на двадесет метра пред тях, бяха Фиббит и половин дузина мрачанци. Двама от тях носеха светлосини митничарски такета.
— Може би имат основателна причина — каза Кавана. — Хайде да проверим.
Мрачанците, разбира се, ги видяха, но не показаха никакви признаци на изненада или вина. Накрая Фиббит също ги забеляза и се обърна.
— Кавана — извика тя и разтвори уста в ужасна наглед дуулианска усмивка. — Дошли сте да ме изпратите! За мен е чест! Връщам се у дома!
— Това е чудесно, Фиббит — каза Кавана и огледа мрачанците. — Но аз мислех, че нямаш пари за билет.
— Бях удостоена с награда — каза весело тя. — От неназован, но много благороден благодетел. И сега си заминавам.
— Радвам се за теб — рече Кавана и пристъпи напред, за да разгледа отблизо багажа на митническата маса. Вързопът, за който беше споменал Колчин, лежеше разтворен, съдържанието му бе грижливо наредено за проверка. На другия край на масата лежаха вече проверени два купа трапецовидни рамки с бродерии. — Нали обещах да видя бродериите ти — напомни й той и кимна към двата купа. — Имаш ли нещо против, ако им хвърля едно око?
— Онези там вече са минали митническа проверка — обади се един мрачанец със синьо таке.
— Не можем ли да ги пренесем отсам? — попита Кавана. — Само да ги разгледам.
— Не е редно — намуси се митничарят. — След като багажът мине митническа проверка…
— Моля, заповядайте — прекъсна го тихо друг мрачанец. — Няма проблем. За лорд Стюарт Кавана, бивш депутат от парламента на Северния координационен съюз, може да се направи изключение.
Кавана го погледна. Беше по-възрастен от двамата митнически служители, както и от тримата цивилни мрачанци, докарали Фиббит от Информационната агенция, но от него се излъчваше опитност и самоувереност. Очевидно това беше споменатият от Колчин новодошъл.
— Благодаря — каза Кавана. — Вие сте…?
— Палликко — отговори мрачанецът и леко се поклони. — От отдел „Връзки с чужбина“. Кажете, лорд Кавана, какво по-точно от работите на Фиббит ви интересува?
— Фиббит спомена за бродерия на някакъв човек — каза Кавана. — Някой, когото видяла да посещава Информационната агенция.
— Разбирам — каза Палликко. — Вие познавате ли този човек?
Кавана вдигна рамене.
— Не съм сигурен. Фиббит не го е попитала за името.
— И въпреки това искате да видите как изглежда?
— Искам да видя как Фиббит представя човешки лица — каза Кавана. — Харесва ми нейният стил и възнамерявам да я помоля да избродира и моя образ.
— И само заради това я последвахте до космодрума? — Той сбърчи чело — пародия на човешко повдигане на вежди. — Много необичайно поведение!
— Ние, бившите служители на Севкоорд, сме ексцентрични личности — отвърна Кавана. — Между другото понякога много се безпокоим, че художниците от различните раси не са добре облечени и достатъчно нахранени. Те са част от нашето общо културно наследство, знаете.