— Разбирам — каза Палликко и кимна. — Древната ейвънска традиция за… как му казвахте? Благородно доброжелателство?
— Да — потвърди Кавана. — Датира значително отпреди колонизацията на Ейвън. Фиббит беше в затруднение и аз исках да разбера дали след като си свърша работата, мога да й помогна с нещо.
— Много благородно — каза Палликко. — И все пак, както виждате, тя няма нужда от вашата помощ. Фиббит се връща у дома.
— Радвам се — сподели Кавана. — Ще помоля за разрешение преди да си замине да разгледам въпросната бродерия.
— Доброжелателство — повтори Палликко. — Да! Все пак трябва да призная, че съм объркан, лорд Кавана. Опазването на личната тайна не е ли също една ваша древна традиция? Гостите на мрачанците не идват в Миг-Ка Сити, за да се излагат на показ пред чужденци.
Кавана вдигна вежди. Не беше очаквал такъв аргумент.
— Човекът се е разхождал свободно из града — напомни той на Палликко. — Няма нищо за криене. Ако бях тук, и аз щях да го видя.
— Но не сте били тук — отбеляза Палликко. — Поради каква причина тогава трябва да ви разреша да нарушавате нейната тайна?
Кавана погледна Фиббит и каза:
— Ако трябва да бъда честен, Палликко, не съм сигурен, че наистина е необходимо твоето разрешение. Бродерията е лична собственост на Фиббит. Тя трябва да реши дали да ми я покаже, или не.
— Но бродерията вече е минала митническа проверка… — започна митничарят.
— Забележката ви е правилна, лорд Кавана — прекъсна го Палликко. — Какво е твоето желание, Фиббит у Бибрит у Табли ак Приб-Улу?
За секунда сандуулийката остана като вцепенена. После неочаквано до съзнанието й, изглежда, стигна мисълта, че я молят да вземе участие в този разговор.
— Съгласна съм — каза Фиббит. — Разбира се, че Кавана може да види бродерията.
— Тогава въпросът е решен. — Палликко погледна двамата митничари. — Дайте бродериите!
Те мълчаливо се подчиниха и пренесоха двата купа бродерии пред тях.
— Тук е — каза Фиббит и заповдига рамките една по една, за да открие търсената бродерия. — Спомням си много добре, беше само преди няколко дни…
Тя млъкна, вдигнала горните три рамки, втренчила очи в четвъртата.
— Какво има? — попита Кавана.
Фиббит бавно остави трите рамки на митническата маса и вдигна четвъртата.
Очевидно някога това наистина беше било бродерия. Сега беше просто оплетена маса от разкъсани копринени нишки.
— Какво е станало? — попита Кавана.
— Не зная — отговори Фиббит толкова тихо, че гласът й едва се чу. — Наистина не зная.
— Срамота! — каза Палликко.
Кавана го погледна, после отиде при Фиббит и заразглежда трите бродерии. Вдигна първите две, сложи ги настрана, после обърна третата. Дървото от долната страна изглеждаше съвсем гладко, но в един ъгъл пироните, с които беше закована рамката, се подаваха няколко милиметра.
— Мисля, че разбирам какво се е случило, Фиббит — рече Кавана и показа пироните. — Изглежда, при пренасянето на рамките тези пирони по някакъв начин са разкъсали бродерията под тях.
— Сигурно така е станало — каза тъжно Фиббит.
— Можеш ли да я възстановиш? — попита Колчин. — Искам да кажа да направиш нова?
— Няма значение — намеси се Кавана и отправи предупредителен поглед към телохранителя. — От другите бродерии виждам твоя стил, Фиббит. Би ли избродирала и мен?
За момент вниманието на Фиббит остана приковано към унищожената бродерия. После със свиреща въздишка, тя се обърна към него.
— С удоволствие, Кавана — каза Фиббит. — Заедно ли ще пътуваме?
Кавана погледна към Палликко.
— Мислех, че ще можеш да я направиш в хотела при мен преди да заминеш — отвърна той. — Полетът ти е след шест часа.
Фиббит обърна настрана глава.
— Шест часа? Но на мен ми казаха, че трябва да замина веднага.
— И ще заминеш — обади се Палликко. — Търговският лайнер, за който говори лорд Кавана, наистина отлита след шест часа. Ти обаче имаш билет за мрачанския дипломатически куриерски кораб, който отлита сега.
— Ах! — Фиббит погледна Кавана. — Съжалявам, Кавана, но мога да ти дам адреса си в Приб-Улу. Може би някой път ще ме посетиш.
— Може би — съгласи се Кавана. — Но, от друга страна, бъдещето е несигурно нещо. Делови задължения много често пречат на личните ми желания. Пък и ти, Фиббит, може да отидеш някъде и да не мога да те намеря.
— Сигурно ще намерите време, лорд Кавана — каза Палликко. — За важните неща винаги се намира време.