— Насам — отговори тя.
Чу се шум от стъпки й иззад купа кашони се появи млад мъж в униформа на Мироопазващите сили.
— Здравей — каза той и огледа току-що проверените от нея припаси. — Доста неща си струпала.
— Радвам се, че ти харесва — отговори Мелинда, опитвайки се безуспешно да разпознае черните бойни отличителни знаци върху яката на мъжа. — Мога ли да ти помогна с нещо?
— Вероятно — каза той и докато се приближаваше към нея, продължи да разглежда кашоните. — Чух за този твой впечатляващ таен склад и наминах да го видя.
— Не знаех, че е станал туристическа атракция — отвърна сухо Мелинда. — Не искам да прозвучи грубо, но в момента съм много заета. Пък и всичко тук е частна собственост.
— Страхувам се, че точно сега това няма никакво значение — възрази той. — Доркас е пред обявяване на военно положение и дали то ще се обяви, или не вероятно ще зависи от сътрудничеството, което ще получим.
— Така ли? — възкликна тя хладно. — Чудно ми е как твоят командир допуска подобно отношение към цивилни гости.
Мъжът тръгна към нея и спря. И за първи път внимателно я огледа.
— Това не е въпрос на отношение, доктор Кавана — възрази той. Гласът му беше по-студен от нейния. — Това е констатация на факт. Ние очакваме евентуално нападение — поне според моята лична преценка. Цивилна или не, ти си във военна зона, за която отговарям. Аз имам и правото, и задължението да направя всичко необходимо, за да защитя гражданите на Доркас.
Мелинда усети как гърлото й пресъхна. Сега той бе само на метър от нея и тя можа да види отличителните знаци на яката му — сокол и звезда: подполковник.
— Съжалявам — каза Мелинда и наистина съжаляваше. — Не исках да прозвучи така.
За момент той остана неподвижен. После — почти с нежелание според нея — изкриви устни в нещо като усмивка и каза:
— Извинението е прието. Ще направя компромис. И ще подбирам по-добре приказките си. Нека да започнем отначало, става ли? Добре дошла в Доркас, доктор Кавана. Аз съм подполковник Кастор Холоуей, командир на местния гарнизон на Мироопазващите сили. Моят офицер по материално-техническо обезпечаване ми докладва, че си пристигнала с половин товарен кораб запаси. — Той посочи наредените кашони. — Очевидно е бил прав. Вероятно се досещаш за следващия ми въпрос.
— Какво прави всичко това тук? — предположи Мелинда.
Той се усмихна.
— Съвсем точно. И какъв е отговорът?
Мелинда го проучваше. Отблизо видя, че не е толкова млад, колкото беше предположила отначало. Някъде на тридесет, реши Мелинда, макар че ако се съдеше по очите, изглеждаше значително по-стар.
— Предполагам, ако ти кажа, че това си е лично моя работа, няма да ти хареса.
Холоуей поклати глава.
— Страхувам се, че си права. Виждаш ли, преди да дойда прегледах контролния запис от твоето пристигане. Ти си поискала разрешение да оставиш товарния си кораб в орбита за няколко дни, вместо да докараш всичко тук. Това подсказва, че не възнамеряваш да оставиш тези стоки за добрите граждани на нашата колония, а просто използуват Доркас като транзитен пункт.
Мелинда кимна. Наистина беше умен. Трябваше да внимава какво говори.
— Така е — призна тя. — След ден-два очаквам среща с брат си Арик и някои други хора. Трябва да им предам това тук. — Мелинда го погледна строго. — Задача, която щях да изпълня значително по-лесно, ако ми беше разрешено да остана на орбита, както исках.
— Ако завоевателите преминат през системата и видят товарен кораб, както и всякаква друга техника на орбита, ще разберат, че планетата е населена — посочи Холоуей. — На идване сигурно си забелязала, че няма нито комуникационни, нито метеорологични спътници. Съжалявам за причиненото неудобство, но както вече споменах, тук е военна зона. Няма никакъв смисъл да се правим на по-голяма примамка, отколкото всъщност сме. — Той вдигна вежди. — Всичко това води до друг очевиден въпрос: защо си избрала точно Доркас?
Мелинда поклати глава.
— Страхувам се, че на този въпрос не мога да отговоря.
— Аз пък се страхувам, че си длъжна да отговориш — възрази Холоуей. — Прехвърлянето на товари в близкия космос може да бъде обичайно за Земята или Берген, но не и за места, стоящи встрани от редовните курсове като Доркас. Нека си го кажем направо: човек може да предположи, че въртиш някакъв незаконен бизнес.
— О, я стига — присмя се Мелинда. — Има милион и половина кубически светлинни години празно космическо пространство, през което хората могат да летят. Защо, за Бога, някой ще избере ненаселена планета за незаконно прехвърляне на стоки? Особено планета, лежаща в центъра на внимание на Мироопазващите сили.