— Основателен въпрос — съгласи се Холоуей. — Това, заедно с критичния момент, е причина целият ти товар да мине без проверка. Отново питам: защо точно Доркас?
— Добре — въздъхна Мелинда. — Истината е, че двамата с Арик провеждаме една малко деликатна и неофициална операция за оказване помощ на високопоставен офицер от Мироопазващите сили. Тя включва пространството край Доркас. Ето защо имаме среща тук.
— Много впечатляващо — отвърна Холоуей. — Имаш ли някакъв документ за тази работа?
— Ако имаш предвид официални пълномощия — нямам — отговори Мелинда. Опитваше се да не позволи колебанието, което я разкъсваше, да проличи в гласа й. Кариерата й на хирургически консултант не я беше подготвила за такъв вид лъжи. — Както казах, операцията е деликатна. Казаха ми, че ако не търсим помощ от местните мироопазващи сили, няма да имаме никакви проблеми с тях.
— И ти си повярвала? — учуди се Холоуей. — Доста наивно. Имаш ли изобщо някакви документи? Каквито и да са?
— Не. — Мелинда се поколеба. Помисли си за един последен коз, който можеше да изиграе. — Ако искаш потвърждение, ще трябва да се свържеш директно с командването на Мироопазващите сили.
Той вдигна вежди.
— Командването на Мироопазващите сили? Толкова високо?
Мелинда кимна.
— Дори още по-високо.
Холоуей леко наклони глава.
— Направо разпали любопитството ми, докторе. Смятам да се възползвам от предложението ти. Към кого по-точно да се обърна?
Сега топката беше у нея. Тя се стегна и продължи смело:
— Към кабинета на адмирал Рудзински.
Холоуей изненадано вдигна вежди.
— Лично към Рудзински? Ти очевидно се движиш в по-висока среда, отколкото предполагах.
— Изпрати кратко съобщение — каза Мелинда и заповяда строго на стомаха си да се държи прилично. Ако Холоуей решеше, че това е блъф, и наистина отправяше запитване към Земята, неприятностите щяха да последват след седемдесет часа. Алтернативата беше или да започнат още сега… или след седемдесет часа, когато Арик и Куин щяха да бъдат далеч от Доркас, недосегаеми за гнева на местните власти. — Адмиралът си има много по-важни работи.
— Ще бъде съвсем кратко — обеща Холоуей с английски акцент от времето на Шекспир. — И напълно дискретно. В случай че Рудзински наистина е чувал за теб.
— Да разбирам ли, че с това свършихме? — попита Мелинда, без да обръща внимание на зле прикрития намек, че всичко казано от нея е лъжа.
— Засега — отвърна Холоуей. — О, има и още нещо. Преди половин час във въздушното пространство на планетата влезе товарен кораб, теглещ на буксир един товарен звездолет, който, изглежда, е бил стар боен звездолет майка клас „Морей“. Твой ли е?
От тона му беше ясно, че отговорът му е известен.
— Вероятно — каза тя. — Не са ли предали съобщение закъде пътуват?
— Разбира се, че предадоха — спокойно отговори Холоуей. — Просто очаквам потвърждение. — Той кимна към сандъците и кашоните. — Предполагам, че е пристигнал да натовари всичко това. Ще заповядам да кацне колкото се може по-близко до склада.
— Благодаря — каза Мелинда.
— Няма защо. — Холоуей погледна часовника си. — Моля за извинение, но имам много работа. И не забравяй да ми се обадиш, когато брат ти пристигне. Много бих се радвал да се запознаем.
Той кимна още веднъж, усмихна се и излезе.
— Добре — промърмори Мелинда. — Сигурна съм, че и той ще се зарадва.
Летейки тромаво в непривичната среда на планетарна атмосфера и гравитационни ями, звездолетът майка пристигаше. Мелинда затаи дъх, докато той се приближаваше към площадката, но пилотът очевидно си знаеше работата. Той подмина обичайните самолетни писти — нямаше колесник, — навири предница и с рев и гръм двигателят „Айсфайър“ залепи кърмата в края на космодрума близко до наетия от Мелинда склад.
Двигателят спря и коронното светене престана — кацането беше успешно. Мелинда задиша спокойно. Звездолетът беше образец на простотата — приличаше на голям сплескан цилиндър с осем люка от двете страни за приемане на док на космически кораби и един на носа за свързване със звездолети майки. Нормалният космически двигател „Айсфайър“ на кърмата беше дублиран с космически двигател „Чарбриер“ на носа. В центъра бяха разположени захранваните със сгъстен въздух каюти за живеене и управляващата секция. По средата имаше люк с релса за отворена асансьорна клетка. Докато Мелинда отиваше към звездолета, товарното отделение до люка се отвори и от него излезе асансьорна клетка, завъртя се, плъзна се по релсата и стигна до долния край на звездолета едновременно с Мелинда.