Мелинда се качи и клетката започна да се издига. Отвисоко звездолетът майка изглеждаше по-малък, отколкото си го беше представяла, особено като се вземеше предвид, че в него трябваше да има място както за шестнадесет мъже и техните изтребители, така и за хранителни припаси. Мелинда се чудеше дали Арик, който някога шумно се беше оплаквал, че е настанен в една хотелска стая заедно с брат си, наистина разбира какво го очаква.
Подобно на останалата част на звездолета, люкът и тесните коридори бяха конструирани за условия на свободно падане. Преминаването през тях при пълна гравитация беше истинско предизвикателство, но с малко изобретателност Мелинда се справи сравнително лесно. След като премина през приличната на кашон от бисквити каюткомпания и на подобния на кибритена кутийка камбуз, тя стигна до командната зала.
Беше празна.
Мелинда се намръщи. Пилотът трябваше да е тук, за да мине през контролната процедура на космодрума.
— Здравейте, доктор Кавана — обади се един безплътен глас от секцията на контролното табло. — Казвам се Макс. Добре дошли на борда.
— Благодаря — отвърна Мелинда. Значи звездолетът пристигаше два дни по-късно от разписанието, изпратено от баща й. Старата лисица пак беше скроила номер. — Извинявай, че се изненадах. Очаквах, че звездолетът се пилотира от човек.
— Лорд Кавана е виновен — обясни компютърът. — Той реши, че ще е по-полезно, ако на борда има някой с моите способности.
— Сигурна съм — съгласи се Мелинда. — Но се страхувам, че не съм много запозната с изделията на „Кавтроникс“. Мога ли да попитам от коя серия си?
— Аз съм от групата „Картейдж-Айви“ — отговори той. — По-точно „Картейдж-Айви-Гама“, ако ви интересува наименованието на базата данни.
— Значи със способност за вземане на решения клас шест.
— Клас седем — коригира я той. — Аз разбирам…
— Какви са логическите ти структури?
— Модифицирани „Корнголд“ с разполагане на информацията при опасност в случайна последователност — поясни Макс. — Ако ви интересуват подробности, доктор Кавана, всичките ми параметри са записани във файл. Разбирам, че сте докарали доставките за експедицията, нали?
— Да — отговори Мелинда и се опита да скрие усмивката си. Това беше истински компютър на „Кавтроникс“. Непреставащ да се дразни от суетността на парачувствителните компютри на другите компании, баща й нарочно беше програмирал компютрите от серията „Картейдж“ да говорят за себе си с подчертана неохота.
Тя погледна към контролното табло и усмивката й изчезна. Компютърът не беше единствената промяна, направена от баща й в оригиналната екипировка на кораба. До главния дисплей имаше инсталиран жак за връзка „майндлинк“, предназначен за Куин. За същия този Куин, който на заседание на парламента на Севкоорд беше заявил, че никога вече няма да използува тази вградена в мозъка му връзка.
— Доктор Кавана? — обади се Макс.
С голямо усилие Мелинда върна вниманието си към непосредствената задача. Разбира се, при дадените обстоятелства този жак беше важен. Но все пак й се струваше някак си в противоречие с уважението, което другите хора изпитваха към баща й. Изглежда, той беше способен на по-твърди действия, отколкото си беше представяла.
— Всичко е в северния склад — каза тя на Макс.
— Вярвам, че сте докарали достатъчно гориво — изрази увереността си компютърът. — Не очаквах, че ще трябва да кацам и след това отново да излитам.
— Аз също — отговори Мелинда. — Остава ни да се надяваме, че доставеното гориво ще стигне за нуждите на Арик и Куин.
— Има и друга възможност — успокои я Макс. — Съпровождащият ме товарен кораб вероятно носи резервно гориво. Лорд Кавана инструктира неговия капитан, щом заема определеното място, да се изтегли от Доркас, но при възникналите обстоятелства вие вероятно можете да отменете тази заповед.
— Не, по-добре е да замине — каза Мелинда. — Командирът на местните Мироопазващите сили не иска на орбита кораби по-дълго, отколкото се налага.
— Тогава можете да му наредите да кацне.
— И полковник Холоуей да може да изчопли от екипажа интересуващата го информация? — Мелинда поклати глава. — Не, благодаря.
— Разбирам. — Настъпи кратка пауза. — Товарният кораб е инструктиран да продължи по редовния си курс.
— Чудесно — одобри Мелинда и погледна към командната зала да види къде са кабините за резервния модул. — Малките кашони мога да пренеса сама. За сандъците и резервоарите ще ни трябват хора. Връщам се в склада и започваме. — Тя се обърна към изхода.
— Момент — неочаквано каза Макс. — Получавам сигнал, който прилича на един от личните кодове на семейството.