— Баща ми? — попита тя и се запромушва през тясното празно пространство към командното табло. Мисията му на Мра-миг, изглежда, бе свършила по-бързо, отколкото очакваше.
— Не — отвърна Макс. — Господин Арик Кавана. Отговорих на паролата и той настрои декодера. Свързвам ви.
Чу се тихото жужене на носещия сигнал.
— Мелинда? — прозвуча гласът на Арик.
— Здравей, Арик — отговори Мелинда. — Добре дошъл в Доркас.
— Радвам се, че си тук — каза сухо той. — След двадесет и шест часа, прекарани в товарния кораб, ще е чудесно да мога да се помръдна, без да се блъсна в нещо.
— Не разчитай на такъв лукс — предупреди го Мелинда. — В звездолета свободното пространство не е много по-голямо от това в пилотската кабина.
— Доктор Кавана, обажда се Куин — намеси се нов глас.
— Според програмата трябваше да сте напуснали планетата. Случило ли се е нещо?
— С мен нищо — каза Мелинда. — Вината е в товарния кораб, който докара звездолета майка. Той и товарът са тук, на космодрума.
— На космодрума! — възмути се Куин. — Искам ги на орбита.
— Не ми беше разрешено — отвърна тя. — Не се разрешава престой на орбита повече от два часа. Заповед на Мироопазващите сили.
Настъпи продължително мълчание.
— Не е добре — каза най-после Куин. — Никак не е добре.
— Какво има? — попита Арик. — Да не би звездолетът майка да не може да излети?
— Може — мрачно отговори Куин. — Не в това е проблемът. Но ако остане на планетата, няма да можем да измайсторим подходящи отличителни знаци и номера, без всички да ни видят.
— Вярно — възкликна Арик. — Прав си. А ако не ги изпишем, летците ще започнат да ни задават неприятни въпроси.
— На които не можем да отговорим — каза Куин. — Трябва да измислим нещо, за да излезем от това положение. Доктор Кавана, набавихте ли всичко по списъка?
— До последната точка — отвърна Мелинда и се намръщи. — Какво имаше предвид за пилотите?
— По-късно ще ви обясня — каза Куин. — Сега най-важната ни задача е да натоварим багажа на звездолета. Започвайте, докторе. Ние ще слезем след около час да помогнем. До сутринта трябва да сме свършили. Останалите изтребители ще пристигнат най-рано утре по пладне.
— Веднага започвам да товаря — обеща Мелинда. — И внимавайте с командира на местните мироопазващи сили — подполковник Холоуей. Не е глупав и е вече на път да открие общите принципи на операцията.
— Не се тревожете, зная как да се оправям с офицери — успокои я Куин. — Започвайте да товарите.
— Добре. До скоро!
Апаратът млъкна.
— Идентифицирах честотите на местната комуникационна система, доктор Кавана — съобщи Макс. — Искате ли да потърся някой, който да наеме работници?
— Благодаря, не — отговори Мелинда и се запровира към вратата на контролната зала. — И без да е известно, че имаме „Картейдж-Айви“, доста привличаме вниманието върху себе си. Стой си кротко и играй шах със системата на кораба. Може да се наложи да се изметем за десет минути.
— Това е северният край на каньона, който идва от изток — каза майор Такара и набра на тактическия дисплей следващата картина. — Ако го разгледате внимателно… точно тук… ще видите мястото, където изкопахме по-меката скала под гранитното било. Оръдията „Шрьодер“ са разположени тук, тук и тук. Ракетните инсталации са под тези навеси. Заслепяващите прожектори на билото са тук и ето тук.
Холоуей кимна. Отбранителната линия не беше построена като по учебник, но беше на светлинни години по-добра от всичко, което имаха преди шестнадесет дни, когато стражевият кораб изгоря по пътя към Земята.
— Свършил си добра работа, Фуджи — каза Холоуей.
— Благодаря, но трябва да направим още много неща — каза Такара. — Надявам се завоевателите да са достатъчно благосклонни и наистина да дойдат. Ще съжалявам, ако след всичките тези усилия от наша страна ще трябва да седим тук, а те да унищожат планетата с електрически заряд от орбита.
— Ако ще пожелаваш нещо, пожелай да подминат Общността — язвително каза Холоуей. — Добре, какво остава да се свърши?
— Тук не много. Току-що стигнахме края на мекия слой. Всичко останало, изглежда, е от гранит. Според мен имаме достатъчно пространство за команден пост и санитарни помещения плюс толкова за склад, колкото ни е необходимо.
— И по-голямата част от цивилните ще останат навън на студа?
— Както и по-голямата част от гарнизона — призна Такара. — Геоложката група продължава да търси и друга мека скална маса и ако намери, с удоволствие ще изкопаем още такива пещери. Но най-вероятно всички ще трябва да се задоволят с палатки и навеси.