Холоуей погледна през прозореца. Ешелон от въздушни коли товареше припаси за каньона.
— При условие, че когато завоевателите нападнат, всички цивилни ще са заминали.
— Всъщност според мен евакуирането почти свърши — каза Такара. — Онези, които са все още тук, изглежда, са решили да останат. Поведение на колонисти, знаете.
— Да… горди, храбри и упорити. Предпочитам всички да подвият опашки и да се изметат като страхливци. Партизанската война е доста безперспективна, при положение, че имаме двадесет и пет хиляди души цивилни.
— Не ги подценявайте, Кас — предупреди го Такара. — Дори цивилните могат да бъдат опасни, когато знаят за какво се бият.
— Стига да са опасни за завоевателите, а не за себе си. Или за нас. — Холоуей превключи картината за общ поглед към каньона. — Добре. Северният край изглежда достатъчно сигурен. Сега да видим какво можем да направим с тази пролука на източната стена.
Телефонният апарат зазвъня.
— Полковник, говори сержант Крейн. Заповядахте да ви докладвам, ако някой необичаен кораб навлезе в системата.
Холоуей настръхна.
— Колко необичаен?
— О, не, сър, не е толкова необичаен — побърза да го успокои Крейн. — Това е изтребителят, чиято следа открихме преди половин час. Оказа се, че е стар „Каунтърпънч“.
Холоуей погледна Такара.
— „Каунтърпънч“?
— Да, сър. Току-що го засякохме. Изглежда, сега провежда кодиран разговор с някого долу.
Такара почти беше стигнал до вратата.
— Открийте с кого разговаря! — заповяда Холоуей. — Веднага идвам.
Те отидоха в сенсорния център и завариха Крейн и още един оператор наведени над главния пулт.
— Не е стандартен код на Мироопазващите сили, сър — докладва Крейн. — Не прилича и на използуваните от нехуманоиди кодове. Проверяваме по сектори, за да открием другия край на връзката… още не сме я намерили.
— Възможно ли е да е код на някоя компания? — попита Такара.
Крейн вдигна рамене.
— Кой на Доркас ще се занимава с такова нещо?
— Доктор Мелинда Кавана — отвърна Холоуей. — Разрешените три дни за престой почти изтичат, а сега пристигна и този звездолет майка.
Операторът погледна пулта и промърмори:
— По дяволите! Прав сте, сър.
— Да отида ли там с няколко души? — попита Такара.
— Предаването свърши, сър — съобщи операторът още преди Холоуей да отговори. — Една минутка. „Каунтърпънч“ ни вика.
— Включи високоговорителя! — нареди Холоуей. — Неидентифициран изтребител, тук контролният център на Доркас. Моля да се идентифицираш.
— Контролен център Доркас, тук е командирът на ескадрила Адам Куин — чу се отговорът. — Искаме разрешение за кацане.
— Командир, тук е подполковник Холоуей. Съобщи номера на заповедта си, моля.
— Не съм назначен в твоя гарнизон, полковник — отговори Куин. — Само минавам оттук.
— Съжалявам, командире — каза Холоуей. — Бихме могли да те използуваме. Все пак настоявам да ми кажеш номера на заповедта си.
Настъпи кратка пауза, после се чу.
— Шест седем четири две четири девет пет пет. Код Фокстрот Лима Виктор Виктор.
— Благодаря, командире — каза Холоуей. — Контролният център ще ти даде курса на подход. Бих желал да ми се обадиш, след като кацнеш.
— Разбира се, полковник. Благодаря.
— Действай, сержант! — каза Холоуей, после се обърна към Такара. — Фуджи, искам да разменим няколко думи.
Отидоха в другия ъгъл на стаята и Холоуей попита:
— Какво мислиш?
Такара вдигна рамене.
— Кодът изглежда доста истински.
— Във всеки случай броят на буквите е точен — съгласи се Холоуей. — Поне това можем да кажем със сигурност.
— Веднага ще проверя досието на тази Куин — каза Такара. — Трябва да е включен в общия файл за персонала.
— Ако не е, бих искал да се срещна с него. Кой цивилен би могъл да лети на изтребител за пилоти „копърхед“? — каза Холоуей. — Нареди да направят проверката. — Той стисна устни. — А през това време искам да зная всичко, което можеш да научиш за доктор Мелинда Кавана.
Такара се намръщи.
— Доколкото си спомням, тя е споменала, че е свързана с „Кавтроникс Индъстриз“.
— Наистина го каза. Искам обаче да разбера дали е вярно.
Крейн вдигна глава и докладва:
— Всичко е готово, сър. След около четиридесет и пет минути трябва да кацнат. Да уредя ли срещата?
— Още не — отвърна Холоуей. — Нека да проверим дали има и други срещи. Кой е с Куин? Научи ли името му?
— Не, сър. Той не ми го каза, а аз не се сетих да попитам. Да се свържа ли пак?
— Не се безпокой. — Холоуей поклати глава. — Обзалагам се, че е братът на доктор Кавана, Арик. Докато се занимаваш със случая, вкарай името му в компютъра, Фуджи.