— Ще проуча цялото семейство — отговори Такара. — Просто за да си спестя време, нали разбирате.
— Благодаря — отвърна Холоуей и се усмихна. — Захващай се със задачата и щом свършиш, веднага ми докладвай. Искам да разбера какво имаш наум за онази пролука в източната стена.
Вратата на кабинета се отвори с обичайния тих шум. Холоуей трепна и се изправи.
— Да?
— Прощавайте, Кас — извини се Такара. — Не разбрах, че спите.
— И аз самият не го разбрах — призна Холоуей, разтърка очи и погледна часовника си. Беше спал около половин час. Малка загуба на време, но голяма на гордост.
— Какво правиш тук? — попита Холоуей. — Нали не си дежурен.
— Вие също — отвърна Такара. — Все още ли умувате върху въпроса с пролуката?
— Да, все още си блъскам главата над нея — призна Холоуей и погледна към аерофотоснимките, изобразени на дисплея. — Не можем да я оставим да зее така, Фуджи. Това си е направо покана за обстрелване от бързоходни изтребители на завоевателите.
— И това не ви дава мира, нали? — подразни го Такара. — И сигурно вече сте опитали всичко?
— Хитро — изръмжа Холоуей. — Имаш ли някакво основание да нахълтваш тук и да обиждаш по-старши офицер, вместо да си стоиш в кабинета, където ти е мястото?
— Дори две — каза Такара, придърпа един стол и седна. — Получихме съобщение, че от Едо пристига скутер. Очевидно ще имаме собствен флот.
— Почти навреме — отвърна Холоуей. — Обещаха ни го преди две седмици. Кога се очаква да пристигне?
— След три или четири дни. Доколкото разбрах, все още се оборудва.
— Страхотно! — възкликна Холоуей. — И какво ще ни изпратят? Преоборудвани баржи?
— Не уточниха — отвърна Такара. — Съмнявам се, че ще е нещо по-голямо от клас „Вега“. Може да е „Ригел“, ако са се поотпуснали.
— Не вярвам — въздъхна Холоуей. — Не и сега, когато всички планети в секторите Лира и Пегас надават вой за по-голяма защита. Завоевателите ще започнат с най-отдалечените сектори на Общността.
— Може би. — Такара му подаде една магнитна карта. — Ето и другите новини. Хобсън най-после е събрал информация за командир Куин и семейство Кавана. Ако все още ви интересува.
— Нямам голям избор — изръмжа Холоуей и взе картата. — Щом са тук, аз съм отговорен за тях… и се обзалагам, че се готвят да извършат някакво нарушение.
Такара вдигна рамене.
— Проблемът е да се разбере какво.
Холоуей потисна една ругатня и пъхна картата в компютъра си. Отвън като градоносен облак се събираше една жестока и силна раса извънземни, готвеща се да нападне Общността. Може би в този момент десантни части на тази сила летяха към Доркас, а той, само с триста души обучен персонал, трябваше да отбие тази атака и за два часа да евакуира двадесет и пет хиляди цивилни граждани. Последното нещо, за което имаше време, беше да се занимава с тъпата игра на семейство Кавана.
— Още ли товарят звездолета майка?
— Поне допреди малко го товареха — каза Такара. — От едната страна са опънали някакъв брезент. Куин спомена ли нещо по този въпрос?
— Разговорът с Куин беше много кратък и той не каза много по никакъв въпрос — отвърна Холоуей и погледна събрания от Хобсън материал.
И замълча. Прочете го по-внимателно…
— Видя ли това? — обърна се Холоуей към Такара.
— Не ми остана време. Интересно ли е?
— Интересно е. Дори много интересно. Бащата на Арик и Мелинда е лорд Стюарт Кавана — бивш депутат от Грампианс, Ейвън. Името говори ли ти нещо?
— Мисля, че ми говори — бавно каза Такара. — Не беше ли той депутатът, който преди няколко години се зае с командната структура на цялата система „Копърхед“? И я свърза с гореща линия с парламента?
— Кавана доказа пред депутатите, че в системата „Копърхед“ се приемани емоционално неподходящи хора. — Холоуей вдигна вежди. — Искаш ли да знаеш кой е главният му свидетел?
Такара присви очи.
— Няма нужда да ми казвате. Адам Куин.
— Позна — кимна Холоуей. — Значи ни е посетила знаменитост, Фуджи.
— Страхотно! — промълви мрачно Такара. — Знаете ли, Кас, започвам да си мисля, че в края на краищата може би трябва да проверим пълномощията и на доктор Кавана.
— Споделям напълно мнението ти — съгласи се Холоуей. — За съжаление подозирам, че това ще се окаже напразно губене на време. Представи си: осемнадесет часа до Земята със скутер, още един-два часа, докато се свържем с адмирал Рудзински, който може да се окаже, че никога не е чувал за Мелинда Кавана, нито пък за някаква строго секретна акция на Мироопазващите сили, после още осемнадесет часа за връщане. — Той махна с ръка към космодрума. — Наистина ли смяташ, че ще им трябват още тридесет и седем часа да натоварят звездолета и да заредят цистерните със сгъстен въздух?