— Във всеки случай няма да тръгнат по-рано — каза Такара. — Но освен да арестувате цялата група по общи подозрения, не виждам какво друго можем да направим. Разбира се, след като отлетят, отговорността за тях вече няма да е наша.
— На въпроса може да се погледне и така — съгласи се Холоуей. — За това обаче няма да получиш похвала, макар аз също да не виждам друга възможност.
Той неочаквано спря, после каза:
— И все пак алтернатива има. Наистина има.
— Каква?
— Мелинда Кавана няма никакви документи и би трябвало да отидем до Земята, за да проверим нейната версия. Очевидно те са помислили за това. Не са помислили обаче, че тя вече не е единственият участник в играта. Включи се и командирът на ескадрила Куин… а той има документи. Номер на официално разрешение от Мироопазващите сили.
Такара бавно се усмихна.
— Който трябва да бъде във файла с номерата на разрешенията в базата на Мироопазващите сили в Едо.
— Отиването и връщането до Едо може да стане само за седемнадесет часа. — Холоуей извади картата и започна да подготвя заповед. — Заслужава си да му хвърлим едно око. Иди да съобщиш на екипажа. Докато се приготви за излитане, заповедта ще е готова.
— Добре — отговори Такара и тръгна към вратата.
— И после лягай да спиш — добави Холоуей. — Утре ще имаме тежък ден.
— Има и още нещо. — Такара спря до вратата. — Според вас какво са замислили Куин и Кавана?
— Нямам представа — отвърна Холоуей и посочи към дисплея. — Но тук има нещо интересно, за което не споменах. Арик и Мелинда имат и друг брат… по-точно имали са друг брат… Фелиан. До съвсем скоро командир на „Киншаса“.
— „Киншаса“ значи? — замислено повтори Такара. — Да. Това би могло да обясни много неща.
Холоуей се намръщи.
— Наистина ли? Как?
— Нямам представа — призна Такара и вдигна рамене. — Само казвам, че би могло.
— Благодаря — сухо отвърна Холоуей. — Понякога си много прозорлив. Само се моля на Бога каквото и да е то, да е нещо маловажно. Нещо, за което само да ги окошарим.
— Не бях мислил за това. Но официално сега тук е обявено военно положение, нали?
— Така е — съгласи се Холоуей. — Тук е военна зона с всички последствия от това — например съд по съкратена процедура.
— Прав сте — въздъхна Такара. — Да се надяваме, че наистина е нещо маловажно.
(обратно)След деня на първата разходка извън килията тримата зхиррзхиански следователи не се върнаха да видят Фелиан. Не дойдоха и на следващия ден. Появиха се едва на четвъртия.
Сега вече отговорник не беше Свв-селик.
Това стана ясно от момента, в който влязоха във външната зала. Досега винаги когато влизаха или вървяха, Свв-селик стоеше в средата, а Трр-гилаг и Нзз-ооназ бяха от двете му страни и мълчаха. Този път в средата беше Трр-гилаг, по-ниският.
Трр-гилаг заговори.
— Добър ден, Кавв-ана. Ти добре?
— Горе-долу — отговори Фелиан и се зачуди дали трябва да коментира новия статус на Трр-гилаг. Реши, че е по-добре да не го прави. — Бих могъл да изляза малко на слънце. Вече много време не съм излизал.
За момент Трр-гилаг се замисли, после каза:
— Това ти виновен. Не трябва ходи къде забранено.
— Нямаше да направя нищо лошо — увери го Фелиан. Само бе искал да провери дали бялата пирамида е от изключителна важност за тях. Очевидно Свв-селик бе наказан за това. — Ние хората сме любопитни същества, това е всичко.
— Така твърди ти — каза Трр-гилаг. — Иска излезе навън?
Фелиан погледна Нзз-ооназ, който стоеше близко до обръщащия се панел с усмирителен гащеризон в ръка.
— Да, искам — предпазливо призна той. Нещо в държането на тримата не му харесваше.
— Ние има въпрос — каза Трр-гилаг. — Ти отговори въпрос — излезе навън.
Значи най-после стигнаха до неизбежния разпит.
— Първо да изляза — каза Фелиан. — После ще отговарям на въпросите ви.
— Първо въпрос — не отстъпваше Трр-гилаг. — Откажеш — няма ходи навън.
Фелиан стисна зъби.
— Да направим компромис — предложи той. — Ще отговарям на въпросите ви навън.
За момент Трр-гилаг пак се замисли. Фелиан издържа на погледа му и мислено кръстоса пръсти. Колкото повече отстъпеха, толкова повече потенциално полезни прецеденти щеше да има за бъдещи преговори.
За негова изненада Трр-гилаг наистина отстъпи.
— Ти отговаря въпрос навън — съгласи се той. — Не отговаря — няма излезе навън.