— Съгласен съм — кимна Фелиан. — Но помнете, че ако не излизам на слънце, ще умра.
— Ти не умре — увери го Трр-гилаг. — Ние не позволи. — Той махна с ръка, Нзз-ооназ коленичи и промуши усмирителния гащеризон през отвора.
— Прави, както ние казва — предупреди го Трр-гилаг, докато отваряше вратата на килията. — Иначе пак наказан.
Този път времето не беше така приятно, както преди четири дни. Небето беше забулено от сивкави облаци, малко по-високата отпреди температура не се чувстваше поради силния вятър, който духаше откъм космодрума и вдигаше облаци червена прах.
— Това няма много да ми помогне — предупреди Фелиан Трр-гилаг. — През тези облаци не може да проникне много слънчева светлина.
— Утре пак излезе — обеща Трр-гилаг. — Освен ако не откаже отговаря въпрос.
Фелиан се намръщи. Значи затова Трр-гилаг се беше съгласил да провежда разпита на открито. Беше разбрал, че с тази отстъпка не губи нищо.
— Добре — измърмори той. — Да чуя въпросите ви.
— Само един въпрос — каза Трр-гилаг. — Кажи всичко за оръжие КИОРО.
Фелиан почувства как стомахът му се сви на топка. Значи това беше въпросът. Неясният страх, който се промъкваше в ума му, откакто бе разбрал, че персоналният компютър на комодор Даями е отмъкнат непокътнат, се оказа основателен.
Зхиррзхианците знаеха за КИОРО!
— Не разбирам — заусуква го той. — Какво искате да кажете?
— КИОРО — повтори Трр-гилаг. — Ти отказва да каже?
Фелиан погледна към бялата пирамида и трите заобикалящи я купола и затърси изход от идиотското положение, в което се намираше. Оцеляването на човечеството може би зависеше от възможността на Севкоорд да използува КИОРО срещу зхиррзхианците и техните неуязвими кораби. Колкото повече знаеха зхиррзхианците за това оръжие, толкова по-големи бяха шансовете им да намерят защита срещу него.
Но той се беше договорил с Трр-гилаг. Ако не изпълнеше обещанието си, щеше да изгуби всякаква надежда за бъдещи споразумения. Освен това всичко, което можеше да им каже, те вероятно отдавна бяха научили от компютъра на Даями.
— Не, не исках да кажа това — увери той Трр-гилаг. — Опитвах се да попитам какво точно искате да знаете. Аз всъщност не зная нищо за КИОРО с изключение на неговата история.
Зад гърба на Трр-гилаг Свв-селик промърмори нещо.
— Ти командир човешки космически кораб — каза Трр-гилаг. — Ти познава човешки оръжия.
Фелиан вдигна рамене.
— Командването на космически кораб няма нищо общо с оръжията — отвърна той и тръгна към гората зад базата. — Нито с КИОРО.
— Но КИОРО човешко оръжие — не отстъпваше Трр-гилаг.
Фелиан го погледна… и за първи път под малкия издатък от едната страна на главата на Трр-гилаг видя малко копче със същия цвят като кожата на зхиррзхианеца. Трудно беше да се каже със сигурност, но като че ли имаше четири тънки израстъка, които излизаха от копчето и отиваха до четири паралелни отвора в кожата под издатъка.
— Какво е това? — попита той и посочи с пръст.
— Това? — попита на свой ред Трр-гилаг и езикът му се изви покрай главата, за да посочи копчето. Фелиан трепна и се дръпна. Почти беше забравил, че зхиррзхианците сочат с език. — Това свързано с преводач.
— С преводач? — повтори Фелиан. — Имаш предвид машинен преводач? Компютър?
— Да.
— Аз пък си мислех… няма значение.
— Какво мисли, обясни.
— Няма значение — повтори Фелиан и се обърна.
Трр-гилаг бързо вдигна ръка и трите пръста и двата палеца стиснаха рамото на Фелиан.
— Кажи какво мисли! — заповяда той.
Фелиан отново погледна аудиовръзката на Трр-гилаг, после погледна към Свв-селик и Нзз-ооназ. Сега, когато знаеше къде да гледа, видя, че всички имат такъв жак.
В такъв случай какъв беше белегът в основата на черепите им? Белег от имплантирана връзка като на летците „копърхед“?
Трр-гилаг чакаше.
— Предполагах, че сте свързани с компютърния преводач по някакъв по-удобен начин — каза Фелиан. — Този белег тук например. — Той се пресегна към тила на Трр-гилаг…
Този път не падна по очи, но ръцете му отлетяха встрани, а десният му лакът се заби в гръдния му кош.
— Ей! — изкрещя той. — Само се опитах да покажа.
Трр-гилаг каза нещо и магнитите бяха изключени.
— Обясни дума „белег“ — каза Трр-гилаг.
— „Белег“ е следа от операция — отговори Фелиан и докато си триеше лакътя, погледна към Нзз-ооназ. — Когато тялото на някого е разрязано, за да се извади или сложи нещо в него. И тримата имате по един белег в основата на черепа. — Той се накани да посочи, после размисли и посочи мястото на собствения си врат. — Точно тук.
За момент тримата зхиррзхианци само го гледаха. Нехуманоидните им лица бяха непроницаеми. Нзз-ооназ промърмори нещо на Трр-гилаг, който му отговори със същия тон. Свв-селик също се присъедини и в продължение на една минута те проведоха малка дискусия. Фелиан чакаше, мигаше срещу прашния вятър, който духаше в лицето му, и оглеждаше пейзажа. Последния път, когато бяха тук, беше съгледал нещо като пътека, излизаща от ъгъла на сградата, където беше неговата килия, и водеща към гората. Днес се надяваше да я разгледа по-добре.