Абсолютен контрол, съчетан с абсолютно раболепие… и все пак, макар че в гърлото на Фелиан се надигаше презрение, той призна, че зхиррзхианската броня започва да се пропуква. Че се появява потенциално фатална пукнатина. Човешката история многократно бе показвала нестабилността на автократичните, манипулиращи информацията правителства, като се започне от нацистка Германия, мине се през Съветската империя и се стигне до китайското господство на куадарския режим в Селадония. Стигаше една подходяща искра, за да пламне пожар.
А тази искра можеше да бъде лъжата, с която тяхното правителство искаше да оправдае войната. И внезапно Фелиан разбра, че необходимият фитил може би е в ръцете му.
Трр-гилаг не се беше присъединил към стройния хор от укори на двамата други зхиррзхианци. Дори напротив, беше останал подчертано мълчалив.
— Аз бях там — повтори Фелиан и го погледна. — Аз зная какво се случи.
— Не говори срещу старейшини — предупреди го и Трр-гилаг. Но думите му бяха колебливи и неуверени — поне според Фелиан. Преди да ги произнесе, имаше една малка пауза. — Не хубав тема. Разкажи защо КИОРО не използувано срещу зхиррзхианци.
Фелиан се обърна и отново тръгна към горската пътека.
— КИОРО не е стандартно въоръжение на човешките кораби — каза той. — Противно на онова, което вероятно са ви казали вашите водачи, ние не убиваме заради самото убийство, а само когато е абсолютно необходимо.
— КИОРО използвано срещу други.
— Това оръжие беше използвано срещу паволианците. — Фелиан тъжно се усмихна. — Но паволианците са атакували първи.
Вече бяха стигнали до края на гората.
— Колко често използван КИОРО? — попита Трр-гилаг.
— Само веднъж — каза Фелиан. — Паволианците били достатъчно умни и капитулирали преди да се наложи повторното му използване. — Той погледна право в очите с три зеници на Трр-гилаг. — Другите нехуманоиди, с които сме имали конфликти, гледаха да не се стигне до неговото използване.
И пак се обърна към гората.
— Това тук прилича на пътека. Накъде води?
— Не ходи там — предупреди го Трр-гилаг.
— Няма — увери го Фелиан, направи още една крачка към дърветата, и видя, че приличните на трева растения в средата на пътеката са омачкани и под тях се вижда познатата червеникава прах, размесена с листа и клонки.
И шепа плоски, сиви, с големината на човешки пръст камъни.
— Само искам да зная накъде води — продължи той и направи още една крачка. Геологията заемаше последно място в списъка на науките, които беше изучавал с желание, но според него тези камъни приличаха на парченца кремък. С остри ръбове.
— Не ходи в гора — настоя Трр-гилаг.
— Има ли друг комплекс в тази посока? — продължи Фелиан, сякаш не говореха на него, и направи още една крачка. Накрая Нзз-ооназ щеше да осъзнае факта, че той няма да спре, и щеше да натисне бутона на усмирителния механизъм. Трябваше да стигне пътеката преди това да се случи. — Ще построите ли истински път през гората? — попита той през рамо. Още една крачка… две… три…
— Казар! — извика Трр-гилаг.
Ударът беше страхотен. Фелиан безпомощно се строполи на земята.
— Ей, не трябваше да правите това — озъби се той възмутено и вдигна глава, за да погледне тримата зхиррзхианци. — Нямах намерение да бягам.
— Ти не спрял — отвърна Трр-гилаг.
— Ти не ми каза да спра — възрази Фелиан. Тримата идваха към него, но от техния зрителен ъгъл за секунда или две лявата му ръка частично щеше да е скрита от погледите им. Внимателно, колкото се може по-незабележимо, той опипа почвата под пръстите си. — Само ми каза да не отивам в гората. И аз не отидох.
Трр-гилаг замълча, изразът му се промени в нещо, което можеше да се вземе за колебание. Пръстите на Фелиан намериха онова, което търсеха. Той придърпа камъка под дланта си и го стисна.
— Не ходи в гора означава ти спре — каза Трр-гилаг.
— Ще се постарая за следващия път да го запомня — изръмжа Фелиан. — Сега мога ли да стана?
Трр-гилаг направи знак на Нзз-ооназ. Фелиан почувства как магнитите го пускат.
— Благодаря — каза Фелиан, изправи се и заразтрива лакътя си. Нзз-ооназ беше насочил към него устройството точно така, както го бе сторил първия път, когато бяха използували усмирителния гащеризон. Означаваше ли това, че работи с дистанционен сигнал, например инфрачервен или ултразвуков, а не с радиосигнал? — В бъдеще предупрежденията ви трябва да са ясни — допълни той и докато разтриваше издрасканата си буза, дръпна ципа на гащеризона и незабелязано пусна камъка в пазвата си.