Кавана се обърна и видя тримата да се връщат в приемната. Не бяха открили никакви следи от Фиббит.
— Не е тук — докладва единият. — Мисля, че Кавана е прав. Докато всички са спали, сандуулийката се е измъкнала. Според мен са проявили голяма небрежност. — Той погледна бродерията на дивана. — Кой е този човек, Кавана?
— Точно онзи, когото Фиббит е видяла наскоро — отговори Кавана. — Предишната бродерия на този мъж беше съсипана на космодрума. Предположих, че може да иска да я възпроизведе, докато паметта й е още прясна.
— Наистина ли? — Човекът го погледна строго, после пак погледна бродерията. — Казвате, че го е видяла тук, в Миг-Ка Сити?
— Не аз — отвърна Кавана. — Фиббит го казва. Познавате ли го… прощавайте, не ви знам името.
— Лий — отговори мъжът. — Торин Лий.
— Познавате ли го, господин Лий? — повтори въпроса си Кавана.
Смръщил чело, Лий заразглежда бродерията.
— В момента не мога да си спомня — каза той. — Но това може да се поправи. — Лий погледна Бронски. — Май сме разговаряли с този мъж.
Бронски отвори уста да отговори… и спря. Звънецът иззвъня.
За момент всички сякаш замръзнаха. Пръв дойде на себе си Кавана и погледна към Колчин, който кимна едва забележимо и тръгна към вратата.
Движението, изглежда, размрази останалите.
— Почакай, приятел — кресна Лий, остави бродерията и се спусна през приемната да го настигне. Другите двама от групата на Бронски също се раздвижиха. Хил се залепи плътно зад тях. Кавана се намръщи и също се присъедини към шествието. Надяваше се, че не е Фиббит.
И отново си напомни, че това не е негова работа.
Вратата се отвори и през нея нахлу едва доловим полъх на свеж въздух.
Кавана очакваше или триумфален вик от Лий, или вик на изненада от Фиббит. Чу се обаче само приглушен глас.
— Мрачанец е, сър — съобщи Колчин. — Иска да говори с вас.
Нещо за Фиббит?
— Покани го да влезе.
Колчин се отмести, за да пропусне новодошлия.
Както повечето хора, Кавана трудно различаваше по лице мрачанците, но беше съвсем сигурен, че точно с този не е разговарял нито в Информационната агенция, нито на космодрума.
— Кой е лорд Кавана? — попита мрачанецът неуверено — може би от неочакваната обстановка.
— Аз — представи се Кавана. — А вие кой сте?
Космите по тялото на мрачанеца прилепнаха към кожата.
— Никакви имена — изсъска той. — Няма време. Нося частно съобщение от моя началник. Той е научил за вашето търсене и иска да ви помогне.
Кавана почувства как пулсът му се ускорява. Значи все пак в легендите имаше нещо вярно.
— Информация за завоевателите? — попита той.
Бронски го погледна остро, но мрачанецът, изглежда, беше изненадан.
— Завоевателите ли? Не. За човека. Онзи, когато е избродирала сандуулийката. Ще го намерите в Икрома, в северните степи на планетата Формби.
Кавана настръхна.
— Какво прави там? В беда ли е?
— Не мога да ви кажа нищо повече — изсъска мрачанецът и заотстъпва към стъклената преграда. — Трябва да вървя, за да не бъда открит. Търсете добре.
И изскочи през вратата.
— Интересно — каза Бронски, когато Лий затвори вратата зад мрачанеца. — Все още ли твърдите, че бродерията на сандуулийката е на някоя случайна личност, лорд Кавана?
— Никога не съм казвал, че е на случайна личност — възрази Кавана. — Казах, че не зная на кого е. И продължавам да не зная.
— Сигурно — отвърна Бронски и посочи с пръст към приемната. — Гарсия, вземи бродерията!
— Момент — каза Кавана, когато един от хората на Бронски тръгна да изпълни заповедта. — Тази бродерия е моя лична собственост. Нямате никакво право да я взимате.
— Имате ли разписка?
— Нямам нужда от разписка — отвърна Кавана. — Фиббит понастоящем е мой работник и тъй като в момента я няма, според мрачанските закони цялата нейна собственост по право ни принадлежи.
— Добър ход — изсумтя Бронски. — Но вие не сте мрачанец.
— Според вас съм мрачанец — каза Кавана и посочи джоба на Бронски. — Използувате срещу мен червена карта. Това автоматично ми дава всички права и задължения на мрачанския закон.
Бронски се намръщи. Очевидно такова нещо не му се беше случвало.
— Това е смешно.
— Ни най-малко — възрази Кавана. — Вие действате в съответствие с мрачанския закон, а този закон е много строг по въпроса за частната собственост. Докато не ме арестувате, аз и моята собственост оставаме тук.
— В такъв случай може би ще трябва да ви арестувам — гневно отвърна Бронски.
— За нещастие не можеш — каза тихо Лий. — Нямаме достатъчно обвинения, за да оправдаем такова действие. Поне засега.