— Укриването на беглец не е ли достатъчно? — попита Бронски.
— Сандуулийката не фигурира в списъка на бегълците — отвърна Лий и погледна студено Кавана. — Освен това сериозен проблем е и фактът, че не е тук.
— Типично — изръмжа Бронски. — Наистина типично. Ама и вие, депутатите, сте едни! Вместо да давате полезни съвети, превръщате съветите в закони. Добре! Задръжте си бродерията, Кавана. И дано ви приседне. Гарсия, снимай тая проклета бродерия и да се махаме.
— Имайте предвид, че това е само отсрочка — предупреди го Лий. — В момента сме ограничени от мрачанските закони. Но това няма да продължи дълго. В мига, в който напуснете мрачанското пространство, попадате под юрисдикцията на Общността.
Кавана се усмихна.
— Ако смятате да ме изплашите с това, господин Лий, трябва да ви разочаровам. Подготвен съм да отговарям пред законите на Общността.
— Така ли? — възкликна Лий. — Може и да не сте. Вие направихте една приятна разходка под закрила на Севкоорд, лорд Кавана. Разходка, която продължи много повече, отколкото трябваше. Но всички разходки в края на краищата свършват и макар Севкоорд да е много полезен приятел, ще установите, че ние можем да бъдем опасен враг. Добре си помислете преди да се захванете с нас.
— Ще го имам предвид — обеща Кавана.
— Снимах от три различни ъгли, сър — докладва Гарсия на Бронски. — Да снимам ли нещо друго?
— Не, засега това е достатъчно — каза Бронски. — По-късно можем да се върнем. Вярвам, че не възнамерявате да отидете някъде, Кавана?
— Само в леглото — отвърна Кавана. — Това устройва ли ви?
— Напълно — каза Бронски. — Спете колкото си искате. На сутринта ще трябва да отговаряте на много въпроси.
— С нетърпение ги очаквам.
— Аз също. Лека нощ, лорд Кавана. Приятни сънища.
С последна иронична усмивка Бронски заобиколи стъклената преграда и излезе, придружен от хората си.
— Всичко е чисто — докладва след миг Колчин. — Вратата е заключена.
— Благодаря — каза Кавана и седна уморено на дивана до бродерията. Събитията се бяха развили с шеметна бързина. — Предполагам, че не са отишли много далеч.
— Вероятно — съгласи се Колчин. — На излизане Бронски спомена нещо за охраняване на входовете. Какво все пак беше всичко това?
— Няма представа — отвърна Кавана и поклати глава. Почувства се стар и уморен. Съжаляваше, че е срещнал Фиббит и е видял бродериите й. — От начина, по който действат, човек ще помисли, че пречим на някакъв план, свързан с КИОРО. Хайде да помислим малко. Къде може да е отишла сандуулийката?
— Тук съм — чу се разтрепераният глас на Фиббит точно под него.
Кавана трепна и погледна надолу. Изпод тесния диван се подаде тънка сандуулийска ръка. Ноктите дращеха по килима.
— Фиббит! — извика Кавана, скочи от дивана и се наведе да погледне. Тя наистина беше отдолу — свита и изкривена в невъзможно малкото пространство. — Изплаши ме.
— Моите най-големи извинения, Кавана — каза Фиббит с все така разтреперан глас. — Нямах намерение да подслушвам частния ви разговор.
— Не беше съвсем частен — успокои я Кавана и загледа възхитен как тя изправя една по една отделните части на тялото си и се измъква. Не знаеше, че сандуулийците са способни на това. — Радвам се за проявената съобразителност и разбирането, че не трябва да вдигаш шум.
— Нямах друга възможност. — Фиббит се изправи и протегна дългите си крайници. — За какво им бях, Кавана?
— Не знам — отговори той, пресегна се и вдигна бродерията. — Предполагам, че е във връзка с този човек. Само него ли видя да влиза в Информационната агенция?
— Само него — каза Фиббит и въпреки напрежението й Кавана долови в гласа й нотки на гордост. — Харесва ли ти?
Кавана обърна бродерията към светлината. За първи път виждаше портрета отблизо. Както и другите бродерии на Фиббит, тази беше изключително хубава. Изобразяваше лице на възрастен човек, може би прехвърлил седемдесетте, с бяла коса, но бодър. Очите му излъчваха подчертана интелигентност. Носеше сако на кестеняво-кафяво райе и грижливо завързано около врата шалче.
Струваше му се, че го е виждал. Нещо в лицето му беше познато.
— Много ми харесва — призна Кавана и леко наклони бродерията. Фиббит беше използвала същата техника, както и в бродерията на Информационната агенция, техника, която изразяваше промяната на настроението, създавано от ведрия изгрев и меланхоличния залез. Й при тази, както и при другата, гледано под различен ъгъл, лицето изглеждаше същото, но едновременно с това в него се появяваше нещо коренно различно. Кавана я наклони назад, после напред…
И неочаквано разбра.