— Още ли са там? — попита той.
— Да, и стават все по-шумни — отвърна Хил. — Изглежда, тъпоумните бурталци най-после са разбрали защо точно сега хората не трябва да напускат хотела. Бронски им обяснява мотивите.
— Някакви следи от охраната на хотела?
— Засега не.
— Вероятно нарочно не се показват — предположи Колчин. — Добре, аз ще изляза пръв и ще охранявам аварийните шахти. Лорд Кавана, щом ви дам сигнал, вие с Фиббит ще ме последвате. Хил ще ни защитава откъм входа. Ако стане нещо непредвидено, ще ви прикривам. Разбраха ли всички? Добре. Хил, отвори да мина!
Хил отвори вратата, застана на коляно, стиснал пистолета в лявата си ръка, и надзърна надясно към мястото, откъдето идваше шумът от спора. Колчин се промуши безшумно покрай него вляво. Кавана се наведе и протегна врат, за да погледне.
Бронски и тримата му помощници, застанали един до друг срещу двама набити, метър широки бурталци, стояха до таблото на асансьора само на петнадесет метра от тях. Трима от хората — всички без Лий — държаха насочени срещу противниците си малки пистолети със стреловидни куршуми, което според Кавана беше повече провокативно, отколкото разумно. Кожата на бурталците беше дебела и плътна като на слон и практически непробиваема за стандартни стреловидни куршуми.
Зад него се чу тихо щракане на пръсти.
— Добре — каза Хил и насочи пистолета си. — Тръгвайте!
Стиснал зъби, Кавана тихо се измъкна в коридора. Фиббит почти го настъпваше по петите. Колчин чакаше в плитката ниша, където беше входът за аварийните шахти. Кавана направи една крачка… две…
— Ей — извика някой. — Сандуулийката!
Внезапно в коридора стана светло като бял ден, последва трясък като от гръмотевица, взривната вълна удари Кавана, вдигна го във въздуха и го захвърли на пода.
Но преди да падне една ръка го хвана за рамото, задържа го и го повлече напред.
— Бързо! — прозвуча в кънтящите му уши гласът на Колчин. — Влизайте!
Последва втора експлозия, този път по-далечна. В съпровождащия я светлинен блясък Кавана видя, че Колчин го бута към един от трите тънки стълба в аварийната шахта. Той протегна ръце точно навреме, хвана се за стълба и някак си успя да стъпи на платформата.
В същия миг над него се спусна обезопасителната клетка и той започна да пада почти свободно в тъмната шахта. Чуваше свистенето на въздуха и далечния вой на аварийните сирени. Над него се чуваше нещо като писклив хленч от страх или ликуване. Някъде още по-високо проехтя трясък, последван от слаб блясък от трета експлозия…
Миг по-късно платформата забави главоломното си падане и теглото му неочаквано се върна. Той стисна стълба, загубил надежда, че обезопасителната клетка ще издържи на натоварването, и се зачуди колко сигурни са всъщност тези аварийни шахти…
С последно разтърсване и кратко метално изскърцване платформата спря, обезопасителната клетка се вдигна и на пода до него падна някакво стенещо същество. Право отпред, очертана от проблясващи червени светлини, имаше врата. Кавана се отблъсна от стълба и олюлявайки се, зашеметен от стремителното спускане и експлозиите горе, тръгна натам. Раменете му допряха вратата, тя се разтвори и го изхвърли навън.
Намираше се на тясна алея, свързваща хотела с покритата входна рампа на паркинга до сградата. Беше слабо осветена и в този утринен час, доколкото можеше да види, безлюдна.
— Кавана? — чу се откъм входа разтреперан дуулиански глас. — Къде си?
— Тук съм, Фиббит — отвърна Кавана и се върна да хване ръката, опипваща открехнатата врата. Беше забравил колко слабо е нощното зрение на сандуулийката. Нищо чудно, че през цялото спускане хленчеше толкова силно. Той отвори вратата още малко и измъкна Фиббит…
Чу се силен шум, скърцане на метал и на пода до стълба тупна още някой.
— Колчин? — извика Кавана.
— Да, сър — обади се той. — Фиббит с вас ли е?
— С мен е. Къде е Хил?
Отговори му силно свистене на въздух и платформата на Хил пристигна.
— Как си? — попита го Колчин.
— Чудесно — малко самодоволно отговори Хил. — Най-добре е да тръгваме… Пуснах зад нас мъгла, но това няма да ги задържи задълго.
— Правилно — съгласи се Колчин и двамата последваха Кавана и Фиббит по алеята. — Ще се опитам да взема колата. Ти преведи лорд Кавана от другата страна на улицата и се скрийте някъде.
— Разбрах — отговори Хил и в ръката му се появи пистолет. — Хайде, сър.
Тримата затичаха.
— Какво стана горе? — попита Кавана, без да е съвсем сигурен, че иска да чуе отговора.