— Не наранихме никого, ако имате предвид това, сър — увери го Хил. — Само взривихме някои части от пода и тавана, за да се скрием.
Стигнаха до края на алеята и Хил спря и огледа безлюдната улица.
— Изглежда чисто — каза той. — Онзи вход отсреща… с навеса. Да опитаме да се скрием в него.
Пресякоха улицата и стигнаха до входа, без да привлекат нечие нежелано внимание.
— Безопасно ли е да се свържа с кораба? — попита Кавана и извади видеотелефона си.
— Включете на кодиран режим — отвърна Хил, коленичи до вратата и пак огледа улицата. — И бъдете кратък.
— Ясно.
Той набра номера. Тева отговори още на първото позвъняване и попита:
— Къде сте, сър?
— Прибираме се — съобщи Кавана. — След десет минути сме при теб.
Тева погледна към нещо, което мина покрай екрана на видеотелефона, и каза:
— Не съм сигурен, че разполагате с толкова време. Току-що получих съобщение от някой си Питър Бронски. Каза, че бил помощник-офицер за дипломатическа връзка с Общността. Нареди да спрем подготовката за излитане и да се приготвим да го приемем.
— Какво казват мрачанците?
— Мрачанците ли? Нищо.
Кавана се намръщи.
— Нищо?
— Е, нищо, след като ни дадоха разрешение за излитане преди няколко минути. Това беше малко преди да се обади Бронски.
— А разрешението отменено ли е?
— Не, сър.
Кавана огледа безлюдната улица и прехапа устна. В това нямаше никакъв смисъл. Ако Бронски искаше да задържи „Каватина“, трябваше най-напред да се свърже с командната кула на космодрума, а не с кораба. В края на краищата нали действаше от името на мрачанското правителство.
Или поне така твърдеше…
— Слушай нова заповед — каза той на Тева. — Излитайте преди разрешението да е отменено!
— Веднага ли, сър?
— Незабавно! — повтори категорично Кавана. — Не ни чакайте. Когато Бронски пристигне, да ви няма.
— Лорд Кавана, аз съм отговорен за вас.
— Ти си отговорен за кораба и за семейството ми! — категорично отсече Кавана. — И си длъжен да се подчиняваш на заповедите на всички от семейството! Заминавай за Доркас и предай на Арик, че насоката на издирване е погрешна! Той ще разбере. След това се отправяй към къщи! Ние ще ви настигнем или ще ви се обадим.
— Слушам, сър, заминавам за Доркас — изсумтя недоволно Тева. — Желая ви късмет, сър.
Екранът изгасна.
— Някакво съобщение от Колчин? — попита Кавана и изключи видеотелефона.
— Още не — отговори Хил и го погледна озадачено. — Сър, не съм сигурен, че идеята „Каватина“ да замине е добра.
— Аз също — призна Кавана. — Но ако не излетят сега, може би въобще няма да имат такава възможност. Имах за мислене само секунди. И мога да се сетя само за една причина, поради която бурталците бяха при асансьорите: те сигурно работят за мрачанците. Или по-точно за група мрачанци.
Хил се намръщи.
— Като оставим настрана факта, че работят за някакъв небурталски шеф, мислех, че мрачанската йерархия е доста монолитна.
— И аз така съм чувал — съгласи се Кавана. — Но помниш ли онзи посетител, който се безпокоеше да не го видят, че говори с нас? Той се появи и изчезна точно преди да дойдат бурталците. Същите бурталци, които зорко следяха никой да не напусне района.
— Което означава, че и бурталците, и Бронски преследват една и съща цел — бавно промълви Хил. — Освен ако не работят за едни и същи хора и пътищата им да са се пресекли.
— Възможно е — съгласи се Кавана и погледна към Фиббит. Сандуулийката беше силно потисната, дори ужасена. — И в двата случая за мен е ясно, че човекът от бродерията на Фиббит е по-важен, отколкото предполагаме.
— Ето го и Колчин — измърмори Хил.
— Добре — каза Кавана и махна с ръка. — Фиббит, ела тук.
Колата спря до бордюра и тримата бързо се качиха.
— Някакъв проблем? — попита Кавана, когато Колчин потегли.
— Никакъв. Онези, които са наели бурталците, изглежда, загряват малко бавно.
Значи Колчин имаше същите подозрения като него.
— Те може би, но не и Бронски — каза Кавана. — Обадил се е на „Каватина“ и е наредил да спрат подготовката за излитане.
— И?
— Заповядах на Тева незабавно да излети.
— Разбирам — каза с безизразен глас Колчин. — А какво ще правим ние?
— Не знам — призна Кавана. — Надявах се, че ти може би имаш някаква идея откъде да си купим кораб.
— Всъщност може би ще мога да направя нещо, сър. Нали ви казвах, че преди време бях съветник на мрачанците по водене на бой в градски условия?
— Спомням си.
— Една от препоръките беше да скрият изтребители и куриерски кораби в планински пещери, където да останат незасегнати, каквито и сражения да се водят над Миг-Ка и други градове.