— Хм. А знаеш ли къде са скрити тези кораби?
— Съвсем точно. Нали ние контролирахме скриването им — каза Колчин с мрачно задоволство. — След два часа сме там.
Хил тихо изсумтя.
— Стига дотогава мрачанците да не се организират и да не тръгнат подире ни.
— Да — съгласи се Колчин. — Не бива да изключваме тази възможност.
(обратно)Тахионните килватерни следи се появиха на дисплея точно в един следобед. Минаха десет напрегнати минути, докато дежурният успя да ги идентифицира.
— Сигурен ли си, Гаспери? — попита Холоуей и се намръщи. — Не приличат на базовата линия на никой от изтребителите, които сме виждали.
— И все пак са изтребители, сър — увери го Гаспери, натисна един бутон и на съседния екран се показаха шест образа. — Това, което ми прави впечатление, е, че летят в нестандартна формация — много близко един до друг с частично препокриване и интерференчна неутрализация на отличителните характеристики на базовата линия.
Образите на екрана се движеха навътре, съответната базова линия пулсираше и се свиваше в копие на тази, изобразена от тахионния сенсор.
— Оставят много по-малък отпечатък от стандартна формация — отбеляза Такара. — Много по-труден за улавяне от някой промъкнал се разузнавач на завоевателите. Доста странно летене обаче.
— Или странно, или глупаво — съгласи се Холоуей. — Някаква идея кои може да са?
— При такава формация? — Гаспери вдигна рамене. — Най-вероятно „Корвини“, пилотирани от летци „копърхед“.
Такара погледна Холоуей.
— Останалата част от контингента на командир Куин?
— Вероятно — каза Холоуей. — Точно това, което търсим. Един час за влизане в системата и още един за приземяване.
— Приблизително — кимна Гаспери.
Холоуей погледна часовника си. Почти по същото време трябваше да се върне скутерът от Едо, ако служителите там бяха достатъчно експедитивни в издирването на заповедите на Куин.
Такара очевидно мислеше същото.
— Почти по същото време — промърмори той. — Мислите ли, че е избрано нарочно?
— Сигурно. Зависи от това дали заповедите на Куин са законни, или не. — И ако не бяха, Холоуей би желал да прочете протокола от разпита на онзи, който е помогнал на Куин да заеме или да открадне половин ескадрила. Той трябваше да е умен, неискрен и изключително нахален. Човек, който не оставя нищо на случайността.
Холоуей отиде до терминала и го включи.
— Има ли нещо? — попита Такара.
— Едно голямо подозрение — каза Холоуей и изкара на екрана списък на въздушния трафик в Доркас от пристигането на Мелинда Кавана с тайния товар стоки. — Ако замислят някаква конспирация тук, сигурно са взели под внимание всякакви непредвидени обстоятелства…
През последните няколко дни той трябваше да се оправя с полети за продоволствие и материално-техническо обезпечаване. А сега, само четири часа след идването на Куин и Арик Кавана, пристигаше и малък частен куриерски кораб с един човек на борда.
— Какво знаем за този? — обърна се той към Такара и посочи екрана.
— Не мисля, че има нещо нередовно — отвърна Такара и погледна с присвити очи към екрана. — Регистрирахме го вчера, точно когато ми свършваше дежурството. Казва се Макфий, доставчик на стоки за дълготрайна употреба, които ще пристигнат през следващите два дни. Личните му документи изглеждат напълно редовни.
— От Мироопазващите сили ли е?
— Не, цивилен е. — Такара поклати глава. — Работи директно от името на… всъщност от името на парламента.
Холоуей направи кисела физиономия.
— Същият парламент, в който нашият приятел Кавана е бил депутат три мандата! Слагаш ли бас, че е случайно?
— Не — отвърна Такара. — Добре ви е известно, че сега нямаме време за такива работи.
— Прав си. За съжаление обаче не можем да си позволим да не обърнем никакво внимание на тази подробност.
— И какво ще правим?
Холоуей потри бузата си. Добре. Куин и Кавана имаха на космодрума един звездолет майка и един „Каунтърпънч“, а сега идваха и шест „Корвина“. Това означаваше, че каквато и хитрост да има в тяхната работа, вероятно ключът към нея е тайната подкрепа.
— Ще ги разделим — каза той. — Ти се канеше да заведеш една разузнавателна група в зона „В“, нали?
— Мога да тръгна по всяко време — отвърна Такара. — Да отида ли още сега, да взема един от тях и да го задържа два часа?
— Разбра какво имам предвид — каза Холоуей. — Задръж Макфий… другите ще ги следим по-лесно.
— Ами ако не се подчини?
Холоуей вдигна вежди.
— Как така? Нали е тук, за да помогне в подготовката за получаване на пристигащото материално-техническо обезпечение? Е, след това ще трябва да решим какво ще правим в зона „В“.