— Ясно — сухо отвърна Такара. — Въпросът ми беше глупав.
Холоуей гледаше тахионната следа от килватера.
— Но бъди внимателен — каза тихо той. — Не знаем нито какво са намислили, нито какво са заложили. Може да стане голяма каша.
— Не се тревожете — успокои го Такара.
Арик натисна последния кашон с храна през люка и затвори капака. За негов късмет ключалката щракна, без да заяде.
— Свърших — извика той. — Имате ли нужда от помощ?
— Не — чу се гласът на Куин. — След минута свършвам и аз. Макс може сам да извърши проверката. Да отидем ли да видим докъде е стигнала доктор Кавана?
— Правилно — изсумтя Арик и си запроправя път през малката складова ниша. Мелинда беше права. Със запаси за още дванадесет души в този звездолет наистина щеше да е кошмарно. Оставаше му само да се надява, че когато звездолетът излезе в безтегловно пространство, всички тези претрупани каюти ще станат малко по-просторни.
Мелинда го чакаше и щом го видя, попита:
— Как върви?
— Натоварих всичко — отговори Арик. — И противно на първоначалните ми очаквания, всичко се побра. А при теб?
— Всички външни секции са натоварени. Току-що вкарах и последния варел с гориво. Как се справя Куин?
— Каза, че привършва със задните каюти. Остава Макс да включи електрониката, да провери дали всичко работи и ще сме готови за излитане. — Арик погледна брезентовото покривало, което все още ограждаше едната страна на кораба. — Проверявала ли си скоро боята?
— Преди петнадесетина минути. Все още малко лепне.
Неприятно, но не и изненадващо. Първоначално предвиждаха да нанесат отличителните знаци в орбита, така че не можеше да се очаква, че боите предназначени за нанасяне във вакуум, ще съхнат по същия начин при атмосферни условия.
— Е, има още няколко часа преди да дойдат татко и „Корвините“. Може би дотогава ще изсъхне достатъчно и няма да се изтрие от триенето на въздушния поток.
— Да се надяваме — каза Мелинда и погледна към кораба. — Лично моето мнение е, че колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре. Имам чувството, че Холоуей все още хвърля ези-тура дали да не постави проекта под съмнение и да не ни подложи на разпит.
Арик забеляза някакво движение. Между двата близки склада се появи една военна кола и се насочи към тях.
— Изглежда, вече са свършили с хвърлянето на ези-тура — каза той и отиде до интеркома в основата на товарната клетка. — Куин? Имаме си гости. Идва кола на Мироопазващите сили.
Последва секунда тишина.
— Колко души са вътре?
Арик присви очи.
— Четирима, включително шофьора. Май виждам и Холоуей.
— След две минути слизам — отвърна Куин. — Дръжте се естествено. Не забравяйте, че за тях нашето присъствие тук е напълно законно.
— Добре — каза Арик и пое дълбоко дъх. „Както при всички търговски преговори — каза си той. — Нормална търговска сделка с изключително висок паричен интерес.“
Колата пристигна при кораба и спря.
— Добър ден — поздрави Холоуей и слезе заедно с двама други мъже. — Как върви товаренето?
— Привършваме — отговори Арик и скришом ги огледа. Едри, с отличителни знаци на морски пехотинци от Мироопазващите сили и ръчни оръжия в открити кобури. — Остава ни само да прехвърлим горивото, да извършим проверка на електрониката и сенсорите и сме готови за излитане.
— След като пристигнат изтребителите ви, разбира се — каза Холоуей и погледна към брезента. — Да разбирам ли, че сте свършили със заваряването?
— Не сме заварявали — отговори Арик. Нещо в тона на Холоуей го предупреди да не се съгласява с изявлението му.
— Стори ми се, че мирише на грунд — каза Холоуей. — Какво поправяхте?
— На една от покривните плочи имаше малка повреда — отговори Арик. — Сложихме нова и я боядисахме.
— Разбирам — кимна Холоуей. По лицето му не можеше да се разбере дали вярва, или не. — Питам се дали бих могъл да говоря с командир Куин.
— Той е в кораба — отговори Арик. — След няколко минути ще слезе.
— Ще ви бъда благодарен, ако му предадете да дойде веднага! — каза Холоуей.
Учтиви фрази, любезен тон. И все пак заповед.
— Няма проблем — отговори Арик, вдигна слушалката на интеркома и предаде нареждането.
Минута по-късно пристигна Куин.
— Здравейте, полковник — кимна той на Холоуей. — С какво мога да бъда полезен?
— Наминах да ти съобщя, че пристига останалата част от армадата ти — каза Холоуей. — Очакваме всеки момент да навлязат във въздушното пространство. Помислих си, че може би ще искаш да използуваш моята релейна станция, за да им предадеш актуализирана информация или нареждане.