— Екипът му току-що кацна, сър — отговори Гаспери.
— Ще бъде тук след минута-две.
— Свържи се с него! — заповяда Холоуей. — Двамата с Макфий да дойдат в канцеларията ми!
— Слушам, сър — отговори Гаспери. — О, има и още нещо… доктор Мелинда Кавана е тук. Иска да ви види.
— Добре. Тъкмо ще си спестя труда да я търся. Дуген и Сполдинг да я придружат до моята канцелария. И да й кажат, че идвам!
— Разбрано, сър, да я придружат до вашата канцелария.
Холоуей седна до един терминал и се залови за работа. Най-после… най-после бе намерил сведенията, които търсеше от мига, в който Мелинда Кавана беше дошла с товара си в центъра на неговата база. Освен това независимо дали беше агент на Севкоорд, или не, Макфий официално нарушаваше редица разпоредби на Мироопазващите сили и доказателството беше тук, в записа на неговия полет. Заедно с очевидната му връзка с Куин и Кавана това даваше на Холоуей правни основания да арестува всички до един и да разбере какво става.
Той задъвка долната си устна. По хранопровода му се надигнаха киселини. Някъде дълбоко в себе си Холоуей все още се надяваше, че каквато и да е тяхната тайна мисия, сигурно е нещо маловажно. Но с участието на шест най-модерни „Корвини“ тази му надежда започваше да става все по-илюзорна.
Холоуей тръсна глава. Задачата му беше да открие истината и да остави гилотината да падне там, където трябва. Точно това трябваше да направи.
Отиде в канцеларията си. Вече го чакаха: Такара, Макфий и Мелинда Кавана бяха седнали, а Дуген и Сполдинг стояха на пост пред вратата.
— Добър ден — каза той, мина зад бюрото си и седна. — Както, надявам се, е известно на всички ви, тук сме много заети, затова преминавам направо към въпроса. Господин Макфий, вие сте заявили, че придружавате доставка, която се предполага, че е на път към Доркас. Кой точно е натоварен с тази доставка и откъде идва тя?
Макфий вдигна рамене.
— Аз работя по нареждане на парламента на Севкоорд. Мислех, че това ви е известно.
— Така е — призна Холоуей, огледа каменното изражение на Макфий и съжали, че не го е извикал отделно от другите двама. Щеше да е интересно да види изненадата му при първата му среща с доктор Кавана. — Но всичко, което ни изложихте досега, са само мъгляви общи неща. Нека да чуем нещо по-конкретно. От кого и откъде е тази доставка?
Лицето на Макфий стана още по-непроницаемо.
— Не ми пука от грубиянския ти тон, подполковник — каза той.
— Много неприятно, господин Макфий — отвърна Холоуей. — На мен пък не ми пука от цивилни, които използуват незаконно военна платформа на Мироопазващите сили.
— Военна платформа ли? — попита Такара. — Къде е използвал военна платформа?
— В Гранпарра — отговори Холоуей и погледна изпитателно Макфий. — Корабът му е зареден и обслужен на платформа „Мирмидон“. Научих го преди няколко минути.
— Какво те кара да мислиш, че е било незаконно? — попита Макфий.
— Вие сте цивилен и се занимавате със собствен бизнес — отвърна Холоуей и вдигна току-що направената разпечатка. — Тук е списъкът на разпоредбите. По този въпрос те са много ясни.
— Има и изключения.
— И какви по-точно? — Холоуей се облегна на стола си.
Макфий наведе глава, но Холоуей успя да види как поглежда към Мелинда Кавана, и сви устни. Когато обаче Макфий вдигна глава, очите му святкаха от едва сдържан гняв.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, подполковник — каза той. — При дадените обстоятелства имам пълни права да използувам всички технически средства, оборудване и персонал на Мироопазващите сили. Включително целия ти гарнизон.
— Доста впечатляващо — отвърна Холоуей и почувства някакво странно вълнение. — Но на какво основание?
— Мисля, че това е достатъчно — отговори Макфий и извади от джоба си една карта. — Дори и за теб. — И с небрежен жест я подхвърли върху бюрото на Холоуей. — Заповядай, провери я.
Холоуей взе картата.
Беше карта на парламента на Севкоорд за неограничени пълномощия. Значи историята на Мелинда беше открай-докрай вярна. Тези хора наистина участваха в някаква строго секретна операция.
И ако този депутат, Джейси Вандайвър… или адмирал Рудзински… се ядосаха, че един престараващ се подполковник от някакъв малък колониален свят си пъха носа в неща, които…
Холоуей стисна устни. Не. Първо най-важното.
— Благодаря ви, господин Макфий — каза той. — Все пак трябва да проверя. — После погледна Такара и добави: — Фуджи, прескочи до сенсорния център и провери това. Знаеш ли как да го направиш?
— Да, сър, зная — отвърна Такара съвсем официално. — Извършвам потвърждение на цялата форма и стил на текста, после откривам и сравнявам кода на потвърждението, който е скрит във файла за актуализирани стандартни данни от последните четиридесет и осем часа.