— Напротив — отвърна Холоуей. — Ако случайно сте пропуснали да забележите, тук е военна зона. Веднага щом пожелая, мога да обявя военно положение. И тогава вашата карта за неограничени пълномощия ще се превърне в сувенир без стойност.
— Да не искаш да кажеш, че обявяваш военно положение? — попита Макфий.
Апаратът пред Холоуей зазвъня и той го включи и попита:
— Какво има?
Отново беше Гаспери. Лицето му беше бяло.
— Полковник, току-що засякохме нова група килватери — докладва прегракнало той. — Със същата базова линия като първите.
Стомахът на Холоуей се сви на топка.
— Сигурен ли си, че не е резонанс между звездолета майка и пристигащата яхта?
— Повече от сигурен, сър. Завоевателите са.
— Колко са?
— Трудно е да се каже — отговори Гаспери. — Като че ли са пет. А може и шест.
А само четири кораба на завоевателите бяха достатъчни, за да унищожат отряда с особено назначение на „Джутланд“.
— Към нас ли идват? — попита Холоуей, за да е напълно сигурен.
— Да, сър — отговори Гаспери на пресекулки. — Така мисля. Вече навлязоха в системата.
— Ясно — каза Холоуей. — Предай заповед за евакуиране на колонията. Всички кораби и транспортни средства незабавно да бъдат приведени в готовност! Старшите офицери след пет минути при мен в командната стая! Й започнете отново да подготвяте Втори! Щом е готов, да излети за Едо с новините!
— Слушам, сър, щом е готов, да излети за Едо с новините.
Холоуей изключи апарата.
— Завоевателите ли? — попита Такара и гласът му прозвуча като на човек, който минава нощем през гробища.
Холоуей кимна.
— Навлезли са. Пет кораба, може би шест. — Той погледна Макфий. — Отговорът на въпроса ви е „Да!“, господин Макфий. От този момент Доркас е във военно положение.
(обратно)Последната сигнална светлина на контролното табло за състоянието на изтребителите примигна в оранжево и след това светна в зелено.
— Тук е Шрайк — чу се от високоговорителя на звездолета майка глас със силен руски акцент. — Показвам влизане в док.
— Приемам! — отговори Куин и погледна уредите за зададения курс, после таблото за състояние. — Последна проверка! За всички изтребители!
Един подир друг шестимата пилоти докладваха.
— Рапорт приет — каза Куин. — Пригответе се за старт.
И изключи интеркома.
— Добре, Макс — обърна се Куин към компютъра. — Да тръгваме.
— Разбрано, да тръгваме — отговори компютърът. — Базата на Мироопазващите сили, изглежда, прави опити да установи връзка. Искате ли план за орбита, при която ще имаме добра връзка?
— Не — отвърна Куин. — Нямаме време. Откажи се.
— Слушам! — Контролните табла затрептяха, чу се скърцане на метал от някакво некомпенсирано налягане и те излетяха.
Арик пое дълбоко дъх и каза:
— Потеглихме.
— Така изглежда — отговори Куин, наведен над пулта. — Готов ли сте?
От всички страни се чуваха глухи удари от отваряне на люкове — изтребителите се стиковаха с танкера.
— Готов съм — отговори Арик. — Ти си Хидра, аз съм Елдорадо. Съгласен ли си?
— Съгласен съм — каза Куин и кимна. — Мейсфийлд ще ни представи на останалите. Ето го, идва.
На вратата се появи строен млад мъж с ниско подстригана пясъчножълта коса.
— Командир Куин? — каза той и подаде ръка. — Аз съм Том Мейсфийлд. Клипър. Радвам се да се запознаем, сър.
— Аз също — отговори Куин и стисна подадената му ръка. — Това е моят втори пилот, Кавана… Елдорадо. Аз съм Хидра.
Клипър вдигна вежди.
— Наистина ли? Бях разбрал, че сте Маестро.
Куин погледна към Арик.
— Бях. Някога. Какво друго казва Бокамба в съобщението?
— Не много — отвърна Клипър и огледа изпитателно Арик. — Зная само кои сте и че Бокамба е прехвърлил тази ескадрила на вас.
— Съвсем неофициално — съгласи се Куин. — А за акцията казва ли нещо?
Клипър поклати глава.
— Казва само да му вярвам. На вас също!
Той млъкна и се отмести, за да направи място на втори човек, с тъмна коса и тен.
— Хидра, Елдорадо, това е моят втори пилот — представи го той. — Лейтенант Сайес, Делфи.
— За мен е чест, сър — каза Делфи и подаде ръка на Куин. — Останалите се събират в каюткомпанията.
— Много добре — отговори Куин. — Да отидем да се запознаем.
Каюткомпанията порази Арик с малките си размери. А запълнена от пода до тавана от четиринадесет души, беше повече от клаустрофобна.
— Е, господа, стройте се! — извика Клипър и всички побързаха да изпълнят заповедта и заеха вертикално положение спрямо командира. — По старшинство, в низходящ ред. Кирков и Аскуит — Шрайк и Кракджак. Бетман и Марлов — Йегер и Уочдог. Ванбруг и Ходсън — Рейт и Огър. Аткинсън и Йърг — Паладин и Дазлер. Кемпис и Савил — Арлекин и Букмейкър. А това, господа, са Куин, временен командир, и Кавана: Хидра и Елдорадо.