Кавана вдигна рамене.
— Повечето хора, които познавам, стават страшно комбинативни, когато се засягат интересите им. Различават се само по способностите си да използват комбинациите.
— Може би точно затова мрачанците ни посочиха Формби вместо някое много по-далечно място — сухо отбеляза Хил. — Тогава щяха да минат дни преди да разберем, че приятелят на Фиббит не е на Надежда.
— Ако желаете, можем да се върнем, сър — каза Колчин. — Имаме достатъчно гориво.
Кавана поклати глава.
— Няма смисъл. Щом сме вече тук, ще трябва да останем достатъчно дълго, за да зададем няколко въпроса.
Откъм контролното табло се чу ново звънене.
— Пристигнахме — съобщи Хил. — Пригответе се…
Някъде зад тях глухо защракаха релета. Тъмнината над стъкления капак на пилотската кабина се превърна в кратка илюзия на тунел, след това звездите се върнаха на местата си около големия синьо-зелен полумесец, увиснал в пространството пред тях.
— Право на целта — одобрително каза Хил. — Добър автопилот за влизане в околопланетно пространство.
— Мрачанска техника — съгласи се Кавана и загледа светлините, които се движеха около планетата. — Кои от тези кораби са на Мироопазващите сили.
Хил се наведе над дисплеите.
— Всъщност… никои.
— Никои? — намръщи се Кавана.
— Никои, сър. Виждам тридесетина търговски кораба, но те са с икроманска конструкция и регистрация. Няма никакви кораби на Общността.
Кавана потри брадясалата си буза. Никакви кораби на Мироопазващите сили… а те летяха на мрачански куриерски кораб в икроманско космическо пространство. Обективно погледнато, ходът не беше много разумен.
— След колко време ще влезем в обсега на лазерите?
— За да потърсим сателит или наземна станция ли? — попита Хил. — След две минути.
Кавана кимна и погледна планетата над главата си. От редките светлини можеше да се заключи, че Формби не е гъсто населен свят.
— Може би преди да кацнем трябва да установим връзка с някой от тези кораби. За да знаят кои сме.
— Не мисля, че е толкова важно — успокои го Колчин. — Те вече нямат нито наземни, нито базирани на орбита оръжия.
— На твое място не бих бил толкова сигурен — подхвърли Хил и гласът му неочаквано прозвуча странно. — Лорд Кавана, по-добре хвърлете едно око!
В тъмнината зад тях се появи едно тъмно тяло със застрашителни размери. Тяло, осеяно със светлини, със странно извити луминесциращи краища. Тяло, описано в древните летописи. Тяло, което отдавна не съществуваше.
Тялото бързо ги настигна.
— Това е икромански боен кораб — каза задъхано Кавана.
— Да — потвърди Хил. — Не съм сигурен… но мисля, че искат да говорят с нас.
След оскъдно мебелирания апартамент в мрачанския хотел икроманската стая, където бяха приети, почти ги смая. Голяма и богато украсена, тя беше така претъпкана с мебели и художествени произведения, че беше чак неудобна. За Кавана тя беше повече музей с кресла, отколкото кабинет или чакалня. Фиббит, изглежда, я възприемаше по същия начин. Очевидно съвсем забравила за двойките икромански стражи на всяка от трите врати, тя ходеше из стаята, разглеждаше и разучаваше картините, скулптурите, текстила, паната.
Стражите обаче не бяха забравили за нея. Кавана виждаше как под блестящите шлемове очите им се местят при всяко преместване на дългите й крайници, както и при всяко трепване на останалите от групата.
Накрая, след почти два часа чакане, дойде един икроманец.
Високопоставена личност, ако се съдеше по сложния церемониален шлем и украсеното наметало.
— Кой е лорд Стюарт Кавана? — попита икроманецът, още преди да седне на украсеното с резба кресло срещу пленниците.
— Аз — отговори Кавана и се изправи. — Мога ли да попитам с кого имам честта да разговарям?
— Аз съм Кливерес си Йатор — каза икроманецът, свали наметалото си и седна. — Дванадесети съветник на Йерархията.
Женско име плюс титла и пост, каквито традиционно се даваха на жени.
— За мен е чест да се запозная с теб, си Йатор — каза Кавана и се поклони. Напрежението, което беше стиснало гърлото му, малко намаля. В ситуацията нямаше нищо добро, но поне можеше да се надява, че няма опасност да предизвика гнева на някой лесно избухлив мъж икроманец. — Бих искал да се извиня за проблемите, които може да е причинило нашето неочаквано пристигане на Формби — продължи той. — Надявам се бързо да разрешим всички недоразумения, ако има такива.
— Трима от вас са с паспорти на Северния координационен съюз — каза Кливерес и огледа тримата мъже един по един. После се обърна към Фиббит, която все още унесено разглеждаше произведенията на изкуството, и добави: — Дуулианката изобщо няма паспорт. И пристигнахте на борда на мрачански кораб стелт. Как ще обясните всичко това?