Кавана се намръщи.
— Преди шест месеца?
— Така е записано в дневника на скутера — допълни Хил. — Защо, има ли значение кога е станало?
— Вероятно не — бавно отговори Кавана. — Дойде ми наум, че това е било точно по времето, когато пълномощникът по търговията неочаквано ограничи достъпа на нехуманоиди до военните технологии на Общността.
— Мислите ли, че има някаква връзка? — попита Колчин.
Кавана гледаше през прозореца.
— Може би е просто съвпадение.
Няколко минути никой не проговори. Пръв наруши тишината Колчин.
— Предполагам, че следващата стъпка е да намерим начин да се измъкнем оттук.
— Според мен най-напред трябва да се наспим — каза Кавана и потърка очи. — Не зная за вас двамата, но аз едвам се държа на крака.
— Разбирам, сър — каза Колчин. — Вие с Хил отивайте да поспите.
— Ами ти?
— Не ми се спи — увери го Колчин. — Поспах на скутера. — Той погледна през прозореца. — Освен това има нещо, което бих искал да проверя.
— Добре — каза Кавана. Беше твърде уморен, за да спори. — Каквото и да правиш, гледай да не вдигаш шум.
— Не се безпокойте, сър — успокои го Колчин. — Няма да ви събудя.
(обратно)Тримата дойдоха отново чак след седем дни. Това беше добре дошло за Фелиан, защото точно толкова време му беше необходимо да състави нов план. В деня, в който дойдоха, беше готов да го изпробва.
— Вече се питах дали изобщо ще се върнете — каза Фелиан, когато четиримата излязоха на яркото слънце. — Много добре ви е известно, че трябва да излизам всеки втори ден.
— Радвай се, че изобщо те пускаме да излизаш — отговори му Трр-гилаг. — Ти се опита да откраднеш онзи камък.
Фелиан вдигна рамене. Всъщност дори беше малко изненадан, че на Трр-гилаг не му бяха отнети задълженията на говорител, както стана по-напред със Свв-селик. Означаваше ли това, че Трр-гилаг има по-голяма власт в зхиррзхианската йерархия? Или се дължеше на факта, че последният инцидент не беше свързан с тайнствената бяла пирамида?
— Нямах лоши намерения — обясни той.
— Може и да е така — отговори Трр-гилаг. — А може и да не е. Но днес ще се разхождаме по този път. — Езикът му изскочи и се изви в посока настрани от пирамидата, към една туфа синьо-зелени храсти в края на гората.
— Чудесно — каза Фелиан и покорно тръгна в указаната посока. И без това имаше желание да разгледа и този участък.
— Обясни ни за „Копърхед“.
Фелиан бавно преброи до две преди да се обърне към Трр-гилаг.
— Какво?
— „Копърхед“ — повтори зхиррзхианецът. — Какво е „Копърхед“.
Фелиан вдигна рамене.
— Така се казва една змия от моя роден свят. Отровна.
— Това е оръжие — прекъсна го Трр-гилаг. — Обясни ни за „Копърхед“. Иначе обратно вътре.
Фелиан се намръщи, но нямаше никакъв начин да избяга от въпроса.
— „Копърхед“ са хора като мен — каза той. — Специално екипирани за определен тип десантен изтребител.
— Как въоръжен?
— Те имат директни връзки мозък-компютър — продължи Фелиан и сбърчи чело. Доколкото му беше известно, на борда на „Джутланд“ нямаше летци-копърхед. Дали зхиррзхианците не бяха намерили нещо за тях в компютъра на комодор Даями? — Това им осигурява побърза реакция и по-добър контрол върху корабите. Откъде се сети да питаш за това?
— Зхиррзхианци интересува от всички неща на хора — отговори Трр-гилаг.
— Ти си се натъкнал на някои от тях, нали? — попита го Фелиан. — Къде? Как стана това?
— Аз пита въпроси, не ти — сряза го Трр-гилаг. — Какво друго знае за „Копърхед“?
— Само това — каза Фелиан. Обзе го чувство за безсилие. Може да беше започнала истинска война, може и да не беше, но и в двата случая емоциите не можеха да му помогнат.
— Къде разположен „Копърхед“? — попита Трр-гилаг.
— И това не зная — отвърна Фелиан и впери поглед в храстите. Дали дългите им тръни щяха да му свършат работа? — Командването на Мироопазващите сили несъмнено е премествало като лудо и хора, и кораби след като нападнахте „Джутланд“.
Бяха стигнали до трънливите храсти.
— Интересно растение — коментира той и пристъпи към него. С крайчеца на окото си видя, че Нзз-ооназ предупредително вдига черния спусък на устройството. — И ние имаме бодливи храсти на нашите светове — добави той и коленичи, за да ги разгледа отблизо. — Вие имате ли на вашия?
— Тръни обичайна защита на растение — каза Трр-гилаг.
— Прав си — каза Фелиан и внимателно пъхна ръка между бодилите. Вниманието му обаче беше насочено не към дланта, а към лакътя, по-точно към малкия стъклен диск, вграден в материала на усмирителния гащеризон, по средата между лакътя и рамото. В килията му нямаше нищо остро, но ако можеше да свърши работа с тези бодли, щеше да е добре. — Между вашите бодливи храсти има ли отровни? — попита Фелиан. — Някои от нашите са отровни, макар че повечето не са смъртоносни, а само неприятни. Заострени връхчета, слабо кисели химически вещества… такова действие.