Зениците на Кливерес се разшириха — безпогрешна икроманска реакция на шок.
— Икроманците никога няма да се стремят към такова оръжие — категорично заяви тя. — Каква извратена логика ви е накарала да помислите такова нещо?
— Такива изглеждат вашите военни приготовления — отговори Кавана. — А видяхме и военния ви план. Според нас вие нямате достатъчна военна мощ, за да сразите мрачанците. Не и без оръжие от типа на КИОРО.
Кливерес го погледна, зениците й отново се разшириха.
— Такова ли е мнението ви за икроманците? — попита тихо тя. — И лично вашето, лорд Кавана? Че ние се стремим към тотално унищожение на цял един народ?
— Но те са ваши врагове — посочи Кавана и внезапно се почувства много неловко… а най-лошото беше, че тя беше права. Казаното от него означаваше ни повече, ни по-малко, че тя и нейният народ планират геноцид. Една ужасна обида. И което я правеше още по-ужасна, беше фактът, че той я беше изрекъл без никакво доказателство, дори без никакъв разумен аргумент.
— От опит зная, че враговете по принцип търсят начин да се унищожат един друг — малко неубедително добави той.
— Каква гордост — все така тихо каза Кливерес. — Каква човешка гордост. Наистина ли вярвате, че цялата Вселена може да се разбере през филтъра на човешкия опит и познание? Че онова, в което вярвате вие, е валидно за всички времена и народи?
— Страхувам се, че в този случай някои хора наистина действат по такъв начин — призна Кавана. — Аз не смятам себе си за един от тях. Кажете ми къде греша?
— Както всички хора, така и вие изхождате от предположения — отговори Кливерес и остави компютъра си. — Вие виждате военна техника в Икрома, но не виждате такава в Мрач. От това заключавате, че Икрома се готви за война и унищожение.
— А не е ли така?
— Не е. Не е било така и когато хората за първи път са дошли в Камис. И тогава, както и сега, искаме само да се защитим от унищожителните ръце на Мрач.
От ръцете на мрачанците?
— Не разбирам.
— Мрачанците искат да ни поробят — каза Кливерес. — Както искат да поробят всички народи. Те си служат с думи и емоции, вместо с машини от метал, така че човек не може лесно да открие тяхната атака. Но от това тя е не по-малко реална. Нито по-малко опасна.
Кавана потри бузата си. На пръв поглед абсурдно… и все пак само преди няколко часа той се чудеше как, по дяволите, мрачанците му бяха внушили да измине целия този път и да дойде във Формби.
— Разкажете ми нещо повече.
— Какво искате да знаете? Мрачанците унищожаваха икроманската култура цели осем години преди да прозрем заплахата и да се опитаме да я спрем. Но нямахме възможност да го сторим. След още четири години стигнахме до заключението, че единственият начин е да премахнем възможността да идват на нашите светове. Ние се подготвяхме за това, но хората откриха Камис и се намесиха.
— Защо тогава не ни го казахте? — попита Кавана. — Или по време на омиротворяването.
— Най-напред ви мислехме за жители на Мрач. После разбрахме грешката си, но се страхувахме, че вече сте под силното влияние на мрачанците и няма да се вслушате в думите ни. Вие самият, лорд Кавана… не приехте ли безрезервно мисълта, че икроманците се готвят за масово унищожение? Какво друго е това, ако не години мрачанско манипулиране на отношението ви към нас?
Кавана се намръщи.
— Разбирам какво искате да кажете.
— Но насоченото в неправилна посока ваше решение точно съответстваше на нашите желания — продължи Кливерес. — Вие създадохте охранявана зона, за да запазите Мрач и Йерархията на Севкоорд от икроманска агресия, но тази зона прекъсна достъпа на Мрач до нашите светове. Защитавайки мрачанците от нас, вие всъщност защитихте нас от тях.
— Разбирам — каза Кавана и кимна. Двоен ефект от охраняваната зона. Той се съмняваше, че някой в Мироопазващите сили изобщо е помислил за това. — Това сигурно безкрайно много е раздразнило мрачанците. Изненадан съм, че не са се опитали да постигнат премахване на тази зона.
— И да рискуват да предизвикат съмнения доколко наистина са застрашени? — изсъска Кливерес. — Дори мрачанската сила на увещание има граници. Те могат да те накарат да виждаш синьото зелено, но не могат да те накарат да виждаш бялото черно. Във всеки случай сега те имат пред себе си множество интересни задачи и цели. Посредством Общността те бяха представени на други раси и народи, които могат да се опитат да манипулират за свои цели.
Кавана си спомни за годините, прекарани в парламента, за безбройните искания, внасяни от мрачанците пред правителството на Севкоорд. Много техни петиции бяха удовлетворени. Други, повечето много важни, не бяха.